Което е било и ще бъде

Какво следва подир живота? Някой друг живот, но не нашият. И някой друг ще го опише… Което е било и ще бъде!

"Поне в моите представи мемоарната литература, макар и адресирана към съвременниците, е послание към бъдещето. „Черти и резки”, както е казал неизвестният Черноризец Храбър (а може би той е бил самият Симеон Велики!), по които бъдещите поколения ще се опитват да сглобят сложния образ на нашето бурно и противоречиво време. И още - опит да бъдем спасени от забравата, да промушим скромния си глас сред невъобразимата какофония от звуци, излъчвани на нашата многострадална планета. Всеки, който пише (и независимо от това какво пише), лелее тази мечта.
В края на краищата нещата пак опират до смисъла на човешкото съществуване. Как да си набавим върховен смисъл и да го положим в координатната система на собствените си представи за морал и човечност.
Писах още в ранните си мемоари, че съм предпочел да бъда свидетел на историята, а не участник в съставящите я събития и това е вярно.
Ние не знаем какво точно представляваме, защото виждаме едно в огледалото, а хората виждат съвсем друго в нас. Лично аз не харесвам напоследък онова, което виждам в огледалото, но това съвсем не означава, че ненавиждам своя образ или не ценя онова, което се съдържа в куфалницата, както простонародно наричат най-горния израстък на тялото. Засега пребиваваме в приятно съдружие, от- време навреме отправям упреци или съвети към съответния израстък, за да поддържаме статиката, която някои назовават неразривно единство между дух и тяло. Въобще не ме терзае въпросът колко велик или колко незначителен съм като човек, учен и преподавател. Някой ден, когато ще установят това съвсем точно и безапелационно, за мене ще е все едно, защото тогава няма да ме има."

"Което е било и ще бъде” е, от една страна, документ за миналото, поглед към културата и литературата десетилетия назад, но от друга, книгата е художествено произведение, създадено от талантлив писател. Образният и богат език не само издава високата култура и ерудиция на автора, но е и декларация за литературен талант, който не е бил пропилян в ровене из чужди книги, анализиране и проучване. В края на краищата, както споделя самият автор, нещата опират до смисъла на човешкото съществуване – как да си набавим върховен смисъл и да го положим в координатната система на собствените си представи за морал и човечност.