Коледа завинаги

Романтична коледна история с идеи за коледни вълшебства

Райли Рейнолдс не вярва в коледната магия. Като дете младата жена е загубила баща си в навечерието на празника и вълшебството на този ден завинаги помръква за нея.

Но след като последният ѝ летен любовен роман се оказва провал, а издателят ѝ заплашва да прекрати договора ѝ, Райли трябва да направи немислимото – да напише първата си романтична коледна история. И не само това, но ще трябва и да организира коледен лагер за най-запалените си читатели в романтична семейна хижа в близост до Коледното езеро – място, където празничният дух е толкова силен, че магията се усеща във въздуха.

Ситуацията се усложнява още повече, когато по време на рекламно интервю Райли смело заявява, че всичките ѝ книги са вдъхновени от една-единствена голяма любов. Тя не подозира, че трима от бившите ѝ приятели ще гледат интервюто и всеки от тях ще реши, че тя говори за него. И тримата се записват за лагера, твърдо решени да спечелят сърцето ѝ. Отново.

Докато планира най-вълшебния уикенд и се бори да спаси кариерата си, Райли ще трябва не само да отиде на трите най-романтични коледни срещи на света, но и да се справи с емоциите, които арогантният собственик на хижата събужда у нея. И може би да се помири с Коледа и да изживее истинска, вълшебна коледна любовна история.

Карън Шейлър пише книги и оригинални сценарии за коледни филми, включително „Коледен лагер“ на „Холмарк“ и  сензацията на „Нетфликс“ „Коледен принц“.


Надникнете в историята на Райли и нейната Коледа с откъса от романтичната книга на Карън Шейлър


Райли вярваше, че коледните истории на баща ѝ бяха една от причините да стане писателка. Обожаваше начина, по който неизменно я отвеждаха на друго място и в друго време, във вълшебни светове, където коледните желания и мечтите се сбъдваха и финалът винаги беше щастлив.

Но след като баща ѝ се разболя и умря, когато тя беше едва на осем, коледните истории спряха, а тя престана да вярва в неща като Дядо Коледа и коледни желания.

Райли все още помнеше ясно колко съсипани бяха с майка ѝ на първата им Коледа след смъртта на баща ѝ. Вече нищо не беше същото. Така че на следващата година майка ѝ я заведе на Хаваите. Вместо да празнуват, двете прекараха чудна ваканция на плажа. Така беше поставено началото на нова традиция и за всяка Коледа заминаваха за Хаваите, та да избегнат празничната суетня.

В общи линии пропускаха Коледа и всички традиционни коледни занимания като печенето на курабии и украсяването на елхата. Вместо това плаваха, гмуркаха се с шнорхели и вземаха уроци по сърф.

Като дете Райли винаги беше чакала с нетърпение ежегодното им пътуване до Хаваите. Когато приятелите ѝ заявиха как пропуска много, тя си каза, че те са тези, които пропускат нещо. Обожаваше времето, прекарано с майка ѝ на плажа, и като поотрасна, не чувстваше липсата на традиционното честване на Коледа, което почти не помнеше.

Когато Райли беше първи курс в колежа, майка ѝ се омъжи повторно и продължи хавайската традиция заедно с новия си съпруг Тери. То се знае, че Райли винаги беше канена, но през коледната ваканция тя беше прекалено заета с учене и допълнителни часове, та да има време за почивка на Хаваите.

Изобщо не беше възразявала да пропуска годишното пътуване, защото бе изцяло фокусирана върху ранното си дипломиране, та да спестява пари за наем и университетски такси.

Да посещаваш учебно заведение в Южна Калифорния, беше скъпо, но тя намираше, че си струва да е възпитаник на един от най-добрите институти по журналистика в страната.

След като беше чувала от гимназиалната си учителка по английски колко е трудно да си изкарваш прехраната с писане на книги и сценарии, реши, че е по-сигурно да стане телевизионен репортер, отколкото писател. По този начин пак можеше да предава истории и се надяваше нейните истории да внесат разлика и да направят света по-добро място. Все си обещаваше как някой ден ще се пробва с писане, когато вече се е установила и разполага с пари в банката, та да не ѝ се налага да се тревожи за наема.

Не се получи според плановете ѝ. В действителност написа първата си книга, когато беше абсолютно разорена, но едно си остана все същото. Задължително работеше на Коледа, без значение на какъв пост се намираше. Беше идеална възможност да напредне, докато всички останали си вземаха почивка.

Иронията се състоеше в това, че след като последният ѝ летен любовен роман беше с най-ниски продажби в цялата ѝ кариера, издателят ѝ реши, че да напише първия си коледен роман, би било най-уместният начин да си спечели обратно читателите. Планът беше да започне да го рекламира сега, по време на празничния сезон, да предизвика вълнение отрано, макар че книгата щеше да излезе чак за следващата Коледа. И ето как ѝ се налагаше да пише за празник, който беше избягвала умело в продължение на години, че и да го рекламира.

Когато се опита да се измъкне, като обясни на агентката си Марго, че темата за Коледа вече е пренаселена от автори на бестселъри, Марго мигом я отряза. Настоя, че е необходимо Райли да изпълни исканото от издателя. Марго беше напълно уверена, че Райли няма да има никакъв проблем да напише празнично четиво с щастлив край.