В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержни майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция – руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повечев наситеното повествование,отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси” е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред. Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака”, „Тропик на Козирога” и „Черна пролет”, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси” го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба.В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.