Комедиите на Шекспир между Ерос и Танатос

„Приносите на Кауков са видими и полезни за науката и практиката на театъра, за театралната педагогика, обвързана с преподаването по режисура. Авторът е навлязъл в неовладяни от театралната наука територии и уверено превежда читателите през тях.“

чл.-кор. проф. Пламен Марков

„Сериозно изследване с оригинални идеи и значителни научно-приложни приноси с оглед сценичната интерпретация на Шекспировите комедии. Трудът е безспорно стойностен и успява да свърже компетентно ведно театрознание и литературознание.“

проф. д.н. Александър Шурбанов

„Основният приносен момент в изследването е формулирането на метод за действен анализ, като е демонстрирано неговото използване и постигнатите резултати. Освен собствената стойност на труда, важна е и приложимостта му като учебно помагало в практическото обучение на студенти по режисура (и не само).“

проф. д.н. Камелия Николова

„Постиженията на труда са ценен влог в българското театрознание.“

проф. д.н. Клео Протохристова

В книгата се отделя особено внимание на идеята за имагинерното „шесто действие“ на разглежданите пиеси. Детайлното проучване на комедиите показва, че техните финали най-често са наложени изкуствено, без да произтичат логично от развитието на действието.

Така се спасява жанровият характер на творбите, чиито уж комедийни сюжети почти винаги съдържат голяма доза драматизъм и дори потенциален трагизъм. Според наблюденията на Кауков този драматично-трагически субстрат все повече се сгъстява и засилва с навлизането на Шекспир в зрелите му творчески години.

Това дава основание на автора да проектира хипотетично продължение на всяка от въпросните пиеси, в което да се доразвият прекъснатите от наложения финал интриги и да се даде достатъчен простор на потиснатия им драматизъм. Въпросният конструкт, подсказан от остроумни забележки на Оскар Уайлд и Ян Кот /1914-2001/ и разгърнат тук в изследователски метод, може да се окаже полезен при конципирането на театрални постановки с оглед общата атмосфера и по-сложното изграждане на характерите.

В сравнение с останалите жанрове на Шекспировия канон комедиите му са привлекли в световен мащаб най-малко критическо внимание. А това не съответства на предпочитанието, на което те се радват в театъра, особено у нас. Толкова по-нужни и навременни са изследвания като това на Петър Кауков. Книгата би трябвало да заинтересува широк кръг читатели, но преди всичко да подпомогне и обогати академичната и сценична интерпретация на Шекспировите комедии“.

Проф. Александър Шурбанов

Откъс от книгата

Театърът ползва наличното човешко познание, преработва го и го поднася на своя партньор – зрителя – под формата на игра, като обмен на енергия – интелектуална, емоционална, физическа, дори и физиологическа. Усещането за топлината на друго човешко същество, което се радва или страда заедно с нас в един и същи момент, ни дава увереност, че не сме сами на този свят.

В този смисъл, театърът е Храм – в него хората се събират, за да обменят мисли и чувства и да се обединяват, не само като дишат заедно с героите, но и като обменят с тях и помежду си едни и същи емоции. Шекспир ни е завещал една от най-ярките и устойчиви форми на това изкуство, именно защото се е опитвал да „говори“ на (и с) всички свои зрители. Не само с лордовете от галериите, очаровани от красивите стихове за смисъла на Битието, удобно седнали на меки възглавнички с чаша испанско или френско вино в ръка.

Но и на занаятчиите от партера, които по време на действието основно са пиели бира, докато отвреме-навреме свойски са подвиквали към актьорите и са се ръгали с лакти при всяка еротична или актуална „смешка“. А може би са използвали анонимността на гъстата човешка маса, за да могат безнаказано да осъществят някакви свои користни цели – да предадат тайно писмо, да откраднат нечия кесия, да ударят в тълпата любовния си съперник/съперница, да поопипат някоя сочна готвачка от съседната на театъра кална улица, дори и да провокират избухването на въстание. Последното го знаем със сигурност.

Световният театър е представял всички аспекти на човешкото Битие и зрителите са го усещали не само интелектуално и емоционално, но дори и физически, и физиологически. Впрочем, и до ден днешен продължават да го усещат, инак Бардът би бил вече забравен.