Конфуций - Лун юй - луксозно издание

       Ле­ген­да­та гла­си, че раж­да­не­то на Кон­фуций е пре­дизвестено от по­я­ва­та на Чи Лин – Ед­но­ро­га. Той дър­жи в ус­та­та си нефритена плоч­ка с из­пи­са­но вър­ху нея про­рочес­т­во: „Чисто ка­то крис­тал дете ще се роди, за да не за­ги­не угас­ва­ща­та Чжоу и ще ста­не цар без цар­с­т­во“. И на­ис­ти­на, въз­с­тано­вя­ване­то на сла­ва­та на ди­нас­тия­та Чжоу (око­ло 1100–221 г. пр. Хр.) ста­ва дело­то на жи­во­та на Кон­фуций или, как­то е по-пра­вилно да бъде на­ри­чан, Кун-цзъ – Учителят Кун.
       Про­ро­ци­те на световните ре­ли­гии въз­п­ри­е­мат сво­е­то Слово като Сло­во Бо­жие – чрез тяхна­та ус­та го­во­ри Всевишният. А Кон­фуций сам тво­ри Сло­во­то – то­ва е Сло­во­то на земния човек.
      Сло­во­то на Кон­фу­ций – то­ва пре­ди всичко е „Лун юй“ – „Беседи и по­у­че­ния“. Не­гови­те уче­ни­ци, в стре­ме­жа си да съхранят мисли­те на Учи­те­ля, за­поч­ват да със­та­вят тек­с­та още до­като Кон­фуций е жив. Та­ка най-вероятно се по­раж­да идеята за заглавието на трактата (лун – „по­у­че­ния“, юй – „бе­седи“). Литературният па­метни­к е канонизиран през епо­хата Хан (3 в. пр. Хр. – 3 в. сл. Хр.), а през епо­ха­та Тан (618–917 г.) текс­тът е грави­ран вър­ху ка­мен­ни стели. Имен­но този вариант е оце­лял до на­ши дни.