Наближава края на Първата световна война. По улиците на Велико Търново преминават дрипави военнопленници. Комендантът на града, педантичен офицер, държи съпругата си Лиза зад дебелите стени на дома си сред дърветата праскови. Един ден самотата на Лиза е нарушена. Тя открива в градината сърбина Иво Обренович. Гладът го е довел до бягство от пленническия лагер. У младата жена се събужда състрадание, което скоро преминава в голяма любов. В лагера Иво води шеговити разговори с френския пленник дьо Гревил и с нетърпение очаква срещите си с Лиза. И двамата разбират, че в хаоса от мъка и безумие любовта им е обречена, но това ги привлича още повече. Съпругът долавя промяната у Лиза. В града започват бунтове и той нарежда лагерът да бъде преместен. Заповядва на ординареца си да стреля по всеки, който се доближи до къщата. Иво избягва от колоната, за да се сбогува с Лиза и загива от изстрела на ординареца.
Режисьор Въло Радев
Сценарий: Въло Радев
Оператор: Тодор Стоянов
Музика: Симеон Пиронков
Художник: Неделчо Нанев
Участват:
Раде Маркович
Невена Коканова
Михаил Михайлов
Наум Шопов
Васил Вачев
Георги Георгиев
Иван Братанов
Иван Манев
Тодор Юруков
Никола Дадов