Кратка българска история

Поради минималния формат, той не дава литературна справка, обичайна за модерните научни издания, тъй като тя би надхвърлила далеч обема на самата книга. Професионалните историци ще Ви потвърдят това. Авторът използва важни източници на българската история, писани на латински и гръцки, които бяха издадени от БАН, заедно с други, след 1954 г. От текста на Цанков, и особено от датиранията, се вижда, че той е отличен познавач на тези източници. От текста се вижда, че той не е познавал коптски, арменски, грузински, сирийски, немски и др., освен гръцки и латински, източници на българската история, но това не намалява значението на този труд в онези времена, та и до днес, особено имайки предвид, как в условията на турското робство будните ни български учени са се сдобивали с информация, систематично унищожавана от поробителя и гръцките фанариоти.
А сега нещо за използваната от Цанков терминология:
Известно е, че след делата на такива велики императори, като Юлий Цезар и Карл Велики, възникват титли на владетели, като Цезар и Крал. Почти всички наши възрожденци, включително и Цанков, използват титлата крал, но очевидно е, че нейното използване, преди смъртта на Карл Велики е несъстоятелно. Така че в този препис, ще използваме титлата княз, известна ни от древните ни национални извори (княз, канез, канез юбиги) преди Борис-Михаил и цар за него и българските владетели и след него.
Източната римска империя е наричана от много възрожденци включително и Цанков съвсем необосновано, гръцка. На тази несъстоятелност обръща внимание още Васил Априлов с думите : „…Известно е, че Византийската империя беше не гръцка империя, а истинска римска. Гръцка се нарича неправилно. Самите гърци (Έλληνες) като станаха една маса с всемирната Римска империя, имаха честта да се наричат римляни (Ρωμαίοι). Владетелите на известния тогава свят почитаха с това име всички победени народи, освен евреите. Според това общо правило на римската политика, всички народи, и особено всеки човек, който считаше над себе си римския император, се наричаше, и го наричаха, римлянин (Ρωμαίος). И сега още (1841) по цяла Турция същите гърци наричат себе си римляни, което име (урумъ) им дават и самите турци. Едва след като се образува гръцкото кралство, гърците, които го населяваха, оставиха почетното римско гражданство, което носеха досега, и почнаха да се наричат гърци (Έλληνες елини).“ Нека тук отбележим също, че двата Епира са гърцизирани след падането на България под византийско робство, а Пелопонес, наричан и Морея, е гърцизиран едва след падането на Балканите под турско робство, благодарение на агресивната политика на пан-елинската патриаршия в Цариград, Беломорска Тракия след Първата световна война през 1919 год. Така че в преписа ние ще следваме тази историческа истина.
Друга особеност е, че Цанков използва термина роби за онова, което ние днес сме свикнали да наричаме пленници. Така че в преписа е използван този термин.

И накрая бих искал най-сърдечно да благодаря на Мими Недялкова от гр. Габрово, която любезно ми предостави антикварния екземпляр на тази книга и направи възможно това ново издание.

Николай Иванов Колев

Херцогенаурах