Край на ограниченията

Знаете ли какво ви ограничава?

Цял живот ме е интригувал капацитетът, въпреки че в детството и ранната младост не знаех, че трябва да го наричам така. Любимата ми приказка в детството беше

„Малкият локомотив, който можеше“. Мама ми я четеше често. Когато се научих да я чета, продължих да я препрочитам отново и отново. Разигравах я пред семейството си. Харесваше ми, че малкият локомотив вярваше в себе си и благодарение на тази вяра успяваше да преодолее възвишението. Капацитетът му растеше, тъй като разширяваше неуморно границите си.

Помня една илюстрация, която използваше баща ми, когато говореше. Някакъв старец видял как момче лови риба и се приближил да види как се справя. Докато старецът се приближавал, момчето, което вече било уловило две дребни риби, хванало огромен костур.

– Какъв красавец – възкликнал той, докато момчето сваляло костура от въдицата. После го хвърлило обратно във водата.

– Какво правиш? – провикнал се старецът. – Това беше страхотно парче.

– Така е – съгласило се момчето, – но тиганът ми е само двайсет и два сантиметра в диаметър.

Тази история винаги ме е разсмивала и ми е помагала да осъзная как мисленето на човека може да му постави граници.

Помня също така съвсем ясно как един от моите учители разказваше историята за три момчета, чийто път до училище минавал покрай висока стена. Всеки ден, на път за училище, те се питали какво ли има от другата й страна. Докато един ден любопитството подтикнало едно от момчетата да каже: „Нека разберем какво има там – и хвърлило шапката си през оградата. А после заявило: – Сега трябва да се покатеря по стената, за да видя какво има от другата страна.“

Другите две момчета го погледнали невярващо. Но когато той започнал да се катери по стената, те също хвърлили шапките си от другата й страна и се присъединили към него, тъй като не искали да останат по-назад. Желанието им било лично да преживеят откриването на непознатото, а не само да слушат за него от другиго.

Помня, че докато слушах тази история, си мислех: „Аз също щях да си хвърля шапката от другата страна на стената.“ Исках да посещавам нови места, да правя нови открития, да се стремя да направя повече от това, което смятах, че съм в състояние да направя. И все още 

го искам. Понякога осъществяването на тези желания изисква повече смелост във всеотдайността. Многократно, откакто чух за първи път тази история, съм хвърлял символично шапката си от другата страна на стената, ангажирайки се да се развивам посредством правенето на открития.

Днес предлагам на вас да хвърлите шапката си от другата страна на стената.