Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековният манастир в нея

Проучвателите на Кокалянски Урвич

Проф. доктор на историческите науки Димитър Овчаров (1931 - 2013). Осъществил първите археологически разкопки на Урвич. Дългогодишен проучвател на старите български столици Плиска и Преслав. Автор на стотици статии и книги за средновековната българска култура.

Проф. доктор на историческите науки Николай Овчаров (роден 1957 г.), Национален археологически институт с музей - БАН. Участник в ранните археологически разкопки на Урвич. Изследовател на знакови обекти като Перперикон и Мисионис. Автор на повече от 60 книги и над 300 научни публикации.

Доц. д-р Бони Петрунова (родена 1954 г.), директор на Националния исторически музей. Научен ръководител на археологическите проучвания на средновековните градове Калиакра и Лютица в Източните Родопи. Зам.- министър на културата (2014 - 2017)

Филип Петрунов (роден 1983 г.),Национален археологически институт с музей - БАН, докторант в Нов български университет.

Виолина Кирякова (родена 1990 г.), уредник в Националния исторически музей, докторант в Нов български университет.

Съдържание:

Ранни проучвания в крепостта Урвич

• Димитър Овчаров. Крепостта „Урвич“ край село Кокаляне;
• Димитър Овчаров. Църквата в крепостта „Урвич“ при с. Кокаляне, Софийско;
• Николай Овчаров. Стенописите от XIV в. в църквата „Св. Илия“ на крепостта Урвич.

Исторически и археологически изследвания на Урвич (1982 - 2020) - Николай Овчаров

• Исторически изследвания и народен фолклор, осветяващ съдбата на крепостта Урвич до края на XIV в.;
• Археологически проучвания и интердисциплинарни наблюдения на Урвич в периода 1982 - 2019 г.;
• Архитектура на късносредновековния манастир;
• Развитие на манастироустройството по нашите земи;
• Хранителен блок;
• Жилищно крило;
• Ограда, вход и други сгради.

Късносредновековният манастир Урвич и неговата епоха

• Софийската Мала Света гора през XV - XVII в.;
• Кой създава и поддържа Урвичкия манастир?;
• Гибелта на обителта;
• Западни извори за манастира от XVII - XVIII в.;
• Паисий Хилендарски и неговата приписка.

Материалната култура и некрополът на късносредновековния манастир „Св. Илия“ - Филип Петрунов

• Предметите от ежедневието и бита на монасите от манастира;
• Накити, закопчалки и елементи от облеклото;
• Монети от епохата на Османската империя;
• Битова керамика;
• Животинската храна на монасите според откритите костни останки;
• Некрополът.