Кучето е здраво

Тази история за гротескния живот в Съветския съюз се превръща в един от хитовете в днешната датска литература.

Разочарование, болка, недоимък, мигове на радост и сълзи – с това са белязани спомените на Соня Вестерхолт. Тя израства в Ленинград, днешния Санкт Петербург, и още на младини привлича вниманието на властимащите, като поставя под въпрос тоталитарната идеология.

На крехката възраст от 21 години тя вече е загубила първото си дете, развела се е, но отново среща любовта в лицето на датски студент, Оле – любов, която е наблюдавана зорко от КГБ и има дълготрайни последици.

Бракът на Соня с датчанина я прави обект на наблюдение от страна на КГБ. Но страхът трябва да се преодолее, любовта трябва да победи. Разрешават й да замине за Дания, но ако сътрудничи и доносничи на КГБ. Предател ли е тази жена? Страхува ли се да се опълчи и противопостави? Как ще премине „желязната завеса“ и какво ще е наказанието й от страна на КГБ? Раздялата с Родината и близките е мъчителна, но необратима. Това е време на тоталитаризъм, система на покорство и всеки, отклонил се от „правилния“ път, трябва да бъде наказан.

„Кучето е здраво“ е като приказка, в която има мъка, огорчение и страдание, сълзи на щастие, вяра в доброто и победата, но приказка с красив и щастлив край.
Остроумна и печална книга, описваща с хумор и самоирония абсурдите в едно тоталитарно общество, добре познато и в България, и пълна с препратки към редица произведения на киното и руската литература, към пасажи от творби на Пушкин, Булгаков и братя Стругацки, включва и живи описания на известни места и личности, сред които и Бродски. Книга с универсални послания, независимо дали читателят живее на Изток, или на Запад.

„Затрогващи, навеждащи на размисъл и често абсурдно хумористични разкази, описващи 25 години живот в СССР. Невероятно важна и въздействаща книга за живота в условията на диктатура. „Кучето е здраво“ запознава читателя с всекидневието в Съветския съюз и същевременно е предупреждение за тоталитарните тенденции и системен терор във всяко едно общество“

Йорген Йохенсен, Berlingske