Кутия за спомени

Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест.

Христо Карастоянов

Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя кутия и ето – предлага ни заедно с него да потършуваме из нея. Само че неговата е по-особена – тя не просто прави съществуването търпимо, тя го прави вдъхновено. Ровичкаме и неусетно съществото ни се избистря, душата ни се въздига, духът ни се обнадеждава. Защото тя е вълшебна: превръща обикновеното в необикновено, битът в битие, обичайното в необичайно. Една „Кутия за спомени“, от която извират чудеса и тези чудеса ни правят по-добри, по-сърдечни, по-човечни. Правят ни хора, най-истински хора…

Митко Новков