Лагерът на леките жени

Лагер за принудителен труд в Словакия от началото на 50-те години. „Лагерният колектив” се състои от 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета. Сред тази гмеж изпъкват милата и простодушна до глупост Ерничка – който си спомня „Един ден на Иван Денисович“, би разпознал в нея двойничка по дух на съветския лагерист; Манда, проститутката, която има нещо не само долу, но и горе; Рия Амала, масажистка и любителка на конете от всяка гледна точка; културпросветникът Томич, който нарича леките жени „другарки проститутки”; лекарят Зигмунд, обявил, че не понася „насилственото побратимяване на милионите” – който си спомня Остап Бендер, охотно би вложил в устата му тази реплика; а пък който си спомня „реалния социализъм”, ще оцени и окачените по стените портрети на „четиримата свети мъже”, и лозунга „По-бързо, по-добре и по-евтино от капиталистите ще проведем мирната жътва!”. Дотук с приликите.

„Лагерът на леките жени” е еротично-политическа пародийна гротеска, в която леките жени, обречени на „историческа ликвидация”, се опитват да оцелеят в абсурдната лагерна атмосфера, където ги превъзпитават по Оруеловия модел за социално инженерство. Антон Балаж говори за тях с цялата си симпатия и с добре дозирана ирония описва както техните опити да запазят достойнството си, така и тези на „противниковия лагер” да направи от тях „истински гражданки”. Опитите са неуспешни. Затова пък романът майсторски пресъздава трагикомизма на една репресивна институция, останала (да се надяваме) в миналото. По книгата е заснет филм през 1997 г. с режисьор Лако Халама.

За автора

Словашкият писател Антон Балаж е роден през 1943 година, автор е на повече от 20 прозаични книги и десетина радио и телевизионни пиеси. Известен е предимно като майстор на романи, в които доминират обществено-политически събития, екологична проблематика и научно-техническата революция. Той е от авторите, които приемат напълно отговорно така наречената социална поръчка и цялото му творчество е насочено към разкриване не само на индивидуалния, но и на обществения му опит като журналист, главен редактор и активен гражданин.

Умението му на разказвач впечатлява успоредно с развитието на сюжета и сложната смяна на обстановката и времето. Прозаичните герои на Балаж притежават ясно изградена характерност, романите му - изключително фабулно майсторство, игрива и неочаквана композиция, в същото време умение и смелост да определят общественото зло в определената епоха. Книгите му „Оранжерийна Венера” и „Хирургически Декамерон” (и двете са филмирани) са посветени на обществени проблеми, но върхът на неговото писателско умение е романът „Лагерът на леките жени", публикуван през 1993 (също филмиран), където в поетиката започва да доминира гротескното и фантастичното усещане на реалността.

През втората половина на 90-те години Антон Балаж включва нова тема в своето творчество: холокоста и словашката еврейска общност, главно съдбата на онези евреи, които са преживяли лагерите и се стремят да намерят нов смисъл в живота.