Легенда за кукумявката

Дивна Искърска e родена в град София. Завършва 164 Испанска Езикова Гимназия „Мигел де Сервантес”. На 23 април 1999 за първи път представя някои свои стихотворения на празника на училището, посветен на Мигел де Сервантес. През тези важни в живота на всеки човек години Дивна се запознава за първи път с жанровете в испанската литература – Испанския Епос, Средновековната Испанска Литература, Барока, Романтизма. Още от мига, в който са й представени характеристиките на тези епохи и успява да се докосне до произведенията на класиците, е силно впечатлена и остава омагьосана от поезията на Густаво Адолфо Бекер, Федерико Гарсия Лорка, Мануел и Антонио Мачадо, Дон Франсиско де Кеведо и много други испански поети. Легендите на Бекер разпалват въображението й, поднасяйки й неизчерпаем източник на вдъхновение (в «Пещерата на Херкулес», «Обещанието», «Легенда за Кукумявката»). Не остават непознати за нея произведенията и на световноизвестните писатели, като се започне от Старогръцкия Епос, който силно я въодушевява, през Дантевия „Ад” и Шекспировия „Хамлет”, та чак до съвременните поети и романисти.
От този период, така важен за изковаването на човека като личност, е и първият й по-сериозен досег с музиката, която в последствие ще изиграе толкова важна, дори решаваща роля в творчеството й. В Испанската Гимназия Дивна чува за първи път испанската рок банда “Héroes del Silencio”, чиито текстове често я вдъхновяват за по-късните й стихотворения. ( в «Лотосов Цвят», «Блуждаещ Път», «Моето Съкровище»), а също така се запознава с един друг тип музика и по-конкретно норвежките блек метал изпълнители Dimmu Borgir, Burzum, Immortal, които точно в периода 1995-1998 г. са в своя апогей сред метал феновете в България. Така в живота й навлизат завинаги скандинавският студ и мракът на вечно скитащите без покой души. През 2006 пише и първият си текст за песен «Blind Virtuous Trollop» за българска дет метъл група. Текстът така и не е включен в песен, но е вдъхновен от албума на българската банда Demenzia – “Different Seasons”. Отново се засяга темата за поруганата женска душевност в капана на съвременното лишено от морал общество.
Дивна се интересува силно от история, химия и биология, литература и най-вече поезия. Открила за себе си много по-рано силата на словото, тя му се отдава, като съзира в поезията оръжие да изрази силата на душевните си терзания и чувства. Поезията на Джим Морисън също изиграва изключително важна роля в творчеството й. Огромен интерес има и към историята и митологията на Древен Египет, сякаш се доближава до древните вярвания, до боговете и техния свят. Те са неизменни действащи лица в поетичните й произведения от този период (в «Химн за Изпълнение», «Апопи», «Окото», «На Една Божествена Жена», «Очи от Сяра и Зъби от Сребро»). Тя чете много исторически романи и се запознава с историята на различни страни – Скандинавските, Франция, Англия. Опознава и историята на своя народ преди и след преселението на древните българи от Памир и Хиндукуш. Това зрънце история, скрито в сърцето на истинския българин, който и днес се чувства част от безстрашните орди на кановете, покълва в «В Края на Февруари».
През 2000 г., след завършването си, Дивна (въпреки първоначалното си желание и амбиция да се занимава с биология или медицина), влиза в Софийския Университет, за да учи Испанска Филология, внезапно решение може би продиктувано от самата Съдба. Там тя разкрива за пореден път поетическата си дарба в Конкурс за Лично Творчество на Испански Език. В университета Дивна най-после достига ниво на познание на чуждия за нея испански език достатъчно високо, за да започне да пише цели завършени стихотворения на испански език, които по-късно, когато взема решение да издаде стихосбирка, превежда сама на български (събрани в цикъла «Castellano»). През това време все повече се интересува от културата и литературата на Средновековието и Барока, а също така особено от Романтизма. Чувства се силно привлечена от мрачните и мистичните моменти от историята на човечеството, а също така от религиите. Нейни любимци са езическите митологии – те присъстват във всички нейни стихотворения. Тя често открито напада християнската религия и лицемерието на вярващите в нея. Религии, чувства, история и мрак се преплитат в стиховете й, за да оформят обика на странна и декадентска поезия. Самата Дивна счита себе си за раздвоена и странна личност, с дълбоки чувства и силен стремеж към съвършенство. В живота си тя е най-често с жизнерадостен и силен характер, но дълбоко в себе си е притаила най-черните възможни тонове, породени от човешката обреченост, саморазрушение и най-мрачната музика, в лицето на банди като Draconian, Cadaveria, Moonspell, DarkThrone, The Doors и много други. От 2005 г. Дивна работи като преподавател по испански език в Американския Колеж в София, като продължава да пише стихове, а също така и разкази. Сега работи над първото си по-мащабно произведение – драматична пиеса на испански език.
„Ела, ела във моята пазва и отдъхни си от мечтите, от вечните стремежи, от мъглите, които крия аз от теб...“
* * *
Книгата, която държите в ръка, е едно завръщане към отдавна загубена легенда, чиито корени тръгват от съзнанието (или подсъзнанието...), от един друг свят, от едно друго време, от другото ни АЗ. В тази своя първа стихосбирка една жена представя общочовешки чувства, страсти, страхове и бесове... Една жена с воински дух и крехко сърце на миловидна девойка. Това е една двойнствена и двуезична легенда за... силите на мрака в душите ни и за красотата на тъгата.