Легенда за Пендрагон

„Легенда за Пендрагон" е готическо-хумористичен философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, съхраняващо се в неговата библиоте¬ка, в резултат на което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. Поуис, своеобразната атмосфера на Дж. Колиър и Д. Гарнет, структурата и интелектуалността от книгите на Олдъс Хъксли и Вирджиния Улф. В качеството си на предци на рода Гуинед, към който спадат основните действащи лица, са използвани реални исторически фигури - Лъвелин Велики (прибл. 1172-1240) и др., но всички останали герои са измислени. Историческа основа имат розенкройцерите и основателят на обществото Кристиян Розенкройц, Парацелз, Робърт Флъд, граф Сен Жермен и т.н. В образа на разказвача се долавя самият автор. Според съвременната критика романът на Антал Серб предшества появата на „Името на розата" от Умберто Еко. Преведен е на повечето европейски езици.