Люта вода - хроника

" Циганката поиска едно фасулче, сложи го в дървен тас и взе да го върти насам натам. Сетне заговори, че старият вече нямало да се върне. Проболя ме, ала продължих да слушам. Той бил пил люта вода в Селищенската гора и затова дордето има свят щял да обикаля баирите и да дебне за лоши хора. Баща ми не бил какъв да е човек, а името му и снимката висели по мегданите на всички села и градища в околията.
Туй не можех да го разбера, ала си замълчах. Попитах само, защо баща ми е пил люта вода. А циганката рече, че само лютата вода можела да измие горчилката, дето се събирала в човешката душа..."
Защо издавам тази книга?
"Хрониките", които любезният читател държи в ръцете си, имат доста странна съдба. Ръкописът е бил създаден през далечната 1973 година от писателя Христо Красин, по онова време студент в София.
Авторът предлага ръкописа си в списание "Родопи", на което е бил и литературен сътрудник. Свилен Капсъзов, който е поет от Родопа планина, работи като редактор в списанието. Той е и близък приятел на автора. Капсъзов именно предупреждава Христо Красин да не дава ръкописа на Николай Хайтов, който по онова време е главен редактор. Намеква му, че хрониките просто могат да изчезнат и т.н. Препоръчва му, да ги даде в други реномирани и изцяло литературни издания...
Огнян Младенов,
издател