Магистрала номер две

С „Магистрала номер две“ Даниел Калабрезе се утвърждава като един от най-завършените и изключителни поетични творци на нашето време

Неговият сдържан и прецизен изказ е красив, без никога да се поддава на суетата; напомня на течението на безбрежно широко речно устие, чиито води изглеждат неподвижни, но са в състояние да пометат всичко, което се опита да ги спре.

Заедно с някои други върхови поетични постижения тази стихосбирка е свидетелство за силата и оригиналността на съвременната латиноамериканска поезия, за нейната впечатляваща способност за обновление, както и за болезнената ѝ, внушителна магистралност.

Чисти, ранени и често майсторски, разгърнати в един от най-забележителните цикли в съвременната поезия, стихотворенията от „Магистрала номер две“ на Даниел Калабрезе са истински триумф на поезията, разбирана като изкуство не на думите, а на онова, което думите никога не са били в състояние да ни кажат.

Тази стихосбирка чертае маршрут, който е едновременно географски и мисловен, биографичен и метафизичен, и който в крайна сметка се възвишава като всеобхватна метафора за живота, за пътуването, а оттам и за изгубването.

Вдъхновението за нея идва от един конкретен пейзаж, затова е проникната от странна религиозност, от носталгия по някакво несъществуващо място, по едно време, към което човек никога няма да се върне, така както никога не влиза два пъти в една и съща река. Тази радикална невъзможност се таи в общото начало на утопията, мечтата и злощастието.

Раул Зурита