Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога за последно сте чели себе си?

„В началото на тази книга „зреят осем обли молитви“, в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря – не, изкрещява „айдаааа“ – първа дума, първо „хайде“ и колелото на времената се завърта бясно.

Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн...“

Биляна Курташева

Откъс:

Изплъзва се денят като намазана със олио филия,
на пода в кухнята заедно с братята ми още чакаме дали
на кон ще дойде чудото преди да мръкне,
или нощеска тайно през комина ще се вмъкне.
По тенджерите и тавите до лъжичка е изгребана храната,
от глад чаршафите проскърцват, празни са леглата,
макар до печката, обущата, чорапите ни мръзнат,
сърцата ни са свити като във напръстник.
Заснети на забързан кадър, облаците тичат
в прозореца, през който учудено надничаме
и по снежинките се учим да броим до десет,
после до сто, а после вече не ни е интересно.
Но час след час косите ни растат, краката се скъсяват,
сега да тръгнем в тъмното, после ще съжаляваме, че
сме пропуснали мига, когато, виж, луната,
прескочи пътната врата, разчисти снега от стъпалата.
И после някой ще потропа на прозореца веднъж и дваж и още,
докато мракът избелее като пробита нощница.
И после някой ще застане в светлото и ще попита за децата.
Децата ли? Отдавна деца тук няма, само сняг и вятър.