Мария Стюарт - твърда корица

Да засили военната мощ на Шотландия – това е вечната грижа на френската политика и Англия се опитва да сломи тази сила чрез насъскване на лордовете и постоянно подклаждане на бунтове. Така Шотландия става кървава арена на стогодишна война, изходът от която се решава чрез живота на едно нищо неподозиращо, невинно дете. Като дивно драматичен символ определя авторът тази борба, която започва още пред люлката на Мария Стюарт: „Това пеленаче не може да говори, да мисли, да чувства, то едва може да движи мъничките си ръчици под завивката, а ето, че политиката вече посяга към неговото неразвито тяло, към неговата безгрижна душа.“

Кралица на Шотландия, когато е едва на шест дни, кралица на Франция на седемнайсет години чрез брака ѝ с Франсоа II, вдовица на осемнайсет. Принудена да се завърне в Шотландия, тя се омъжва за лорд Дарнли, има любовна връзка с граф Ботуел и бяга в Англия, след като любовникът убива съпруга ѝ. Търси закрила от своята съперница Елизабет, кралицата на Англия, която обаче я държи двайсет години в плен, преди да ѝ отсече главата. Скоро след нейната смърт личността ѝ добива ореола на мъченичеството за католическата вяра, а с течение на времето се обвива и в мистична мъгла. Какво всъщност се е случило с Мария Стюарт? Наистина ли е участвала в убийството на втория си съпруг? Случаят привлича вниманието на Стефан Цвайг, след като попада в Британския музей на доклад за нейната екзекуция. „Попитах дали съществува действително достоверен документ – споделя той по-късно. – Никой не знаеше и така, докато търсех, подсъзнанието ми започна да пише книгата за Мария Стюарт.“