Мария Тертер - Царицата

Людмила Андровска e родена в София.

Завършила е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Български език и литература“.

Сценарист е на ТВ новелите „Не мога да заплача“ и „Риск“, както и на двусерийния ТВ филм „Вечери в Антимовския хан“.

От 1991 до 2016 г. е собственик на българското издателство „Делакорт“, представило на читателите хиляди класически и съвременни заглавия на български и чужди автори.

През 2001 г. издава първия си роман „Хаос“ (2016 второ изд.), а през 2008 г. – двуезичния литературен сценарий „Данте“ (на български и английски). През 2015 г. излизат сборникът ѝ разкази „Което си отива“ и немското издание на романа „Хаос“. През 2020 „Хаос“ излиза и в Сърбия, преведен от Наташа Панич. В края на 2019 излиза романът „Мария Тертер – Царицата“, на който сега представяме второ допълнено издание.

Прави впечатление, че Людмила Андровска е проучила детайлно и в подробности историческия отрязък от епохата, в който вмества своя разказ, неговата динамика, превратност и неочакваност на събитията.

Почти всички от типажите ѝ са реално съществували личности: дъщерите на Мария – Анна, кралица на Сърбия, и Елена – съпруга на татарския предводител Чака, патриарх Йоаким III, царският брат Елтимир, болярите, византийските властелини.

Достоверни са и останалите – вдадените в тихата си обич Зент и Божия; учителят кир Ставрос; Багрян и Томир и пр.

Много интересна е интерпретацията на Людмила за цар Ивайло, за когото тя смята, че е от болярски род, а не прост свинепас, както е често застъпваното за него мнение и сега.

Цялото повествование, умело разделено на кратки откъси и по години, представлява цветна хроника на събитията в изстрадалата ни държава. По страниците на която изплуват и постепенно избледняват ликовете на царе и царици, на герои и дребни душици, на пролетна независимост и васален ярем.

Но в романа всички деяния човешки – праведни и грешни, се превръщат в противоречива мозайка, върху която ярко ще изпъкне ликът на Достойния. Чието време за мащабна изява вече е дошло и той еднолично встъпва в правата си...

Георги Николов