Мъртвата Брюге

Успехът на „Мъртвата Брюге“ пред парижката читателска публика се дължи на нефренското, което по принцип се крие в творчеството на белгийските писатели, пишещи на френски език. Говорейки за достолепните църкви и меланхоличните канали на старите фламандски градове, Жорж Роденбах осигурява на французите съвсем ново поетическо преживяване.

След излизането на романа през 1892 година Брюге – „най-великият от Сивите градове“ – се превръща в притегателен център за туристи и писатели, в духовна столица на въображаемото пространство, очертано от краевековната естетика (fin de siècle) и галено от повеите на фламандския – по-скоро германски, отколкото романски – мистицизъм. Това влияние личи най-вече в употребата на похвати от нидерландските живописни школи. Към техните творби се обръща главният герой, обзет от болезнено усещане за самота и от помисли за смъртта. Читателят често има чувството, че не чете книга, а гледа картина, нарисувана с леките докосвания на импресионистична четка.

Из послеслова на преводача