МАУС - Баща ми кърви история

Mаус е историята на Владек Спигелман, евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син, художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере ужасяващото му минало и самата История. Форматът ѝ – този на разказа в картинки (нацистите са котки, евреите – мишки) – успява с удивителна лекота да ни отърси от чувството, че четем за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното. Това е, както отбелязва „Ню Йорк Таймс Бук Ривю“, забележително постижение, сляло в едно изчерпателността на документа и яркостта на романа… нестихващо литературно събитие.

Ту от Полша, ту от „Риго Парк“, Ню Йорк, „Маус“ разказва две силни истории:

Първата описва как бащата на Спигелман и неговата съпруга са оцелели в хитлеристка Европа – покъртителна история, изпълнена с невероятни бягства, с ужасите на пленническия живот и предателството.

Втората говори за мъчителната връзка на автора с остаряващия му баща, докато двамата се опитват да водят нормален живот, изтъкан от дребнави спорове и мимолетни срещи на фона на бурната история. Във всяко едно отношение това е най-съвършената хроника на оцелелите, както и на техните, също борещи се за оцеляване, рожби.

Част I от „Маус“ отвежда родителите на Спигелман до портите на „Аушвиц“, а самия него – до ръба на отчаянието. Забравете представите и предубежденията си. Тези котки и мишки не са Том и Джери, а нещо съвсем различно. Това е нов вид литература.

„Истинска рядкост е появата на книга, която е не само дръзка, но и всепризната. Тази книга е точно такава.“ – „Ескуайър“

„Тих триумф, въздействаща и проста история – невъзможна за описване, невъзможна за написване в друга форма, освен тази на комикса.“ – „Уошингтън Поуст“

“МАУС“ е книга, която няма да можете да оставите – дори и когато Ви се налага да спите… Бавно-бавно малката история, изтъкана от мъка, хумор и неволите на ежедневието, Ви превръща в пленник на приказките на едно старо източноевропейско семейство, унася Ви с нежния си и хипнотичен ритъм и когато стигнете до края ѝ, се изпълвате с тъгата, че си тръгвате от един магичен свят, и надеждата, че продължението ще Ви върне обратно в него.“ – Умберто Еко