Михримах. Розата на султанския дворец

Михримах е събрала в името си Слънце и Луна: Сюлейман символизира слънцето, озаряващо земята, а Хюрем сияе с лунен блясък. Но дъщерята не наследява могъществото на баща си, нито страстта на майка си. Боязлива и крехка, тя е свидетел на пагубния край на братята си в борбата за султанския престол. Ранимата й душа е притисната в менгемето на дворцовите правила. Ражда се в най-величествения палат на света „Топкапъ”, но за нея той не е нищо повече от златна клетка. Между неговите стени копнежът за близост остава вечен в сърцето й. Омъжват я за много по-възрастния Рюстем паша, а тръпката на истинската любов усеща едва когато среща мимар Синан – архитекта на империята, построил за нея дворец. Тогава се отдава на мъдростта на нов вид изкуство – рисуването върху вода – ебру. Животът е като рисунките върху повърхността – едни фигури само се докосват, други се сливат.