Мисля, следователно играя

В книгата Андреа Пирло разказва за свои осъществени и неосъществени трансфери, за върховете в своята кариера, тежки загуби, лични преживявания и професионални съперничества. С голяма доза хумор, Пирло разказва за свои велики съотборници - Кака, Роналдо, Шевченко, Малдини и други. Той споделя значението на "Плейстейшън" за неговата кариера, шегите, приложени върху други футболисти и треньори, опита му като турист и много други любопитни истории. Пирло описва още в своята биография напускането от отбора на Милан, колко близо е бил до завръщане в Интер и как е трябвало да избягва хвърлените бутилки от "усойницата" Антонио Конте.

Книгата за Пирло за кратко време се превърна в бестселър. Тя е потвърждение на перфектната ефикасност на машината Пирло. Легендарният полузащитник използва краката за футбол, главата да мисли и езикът, за да каже това, което чувства. В биографията си той открито изразява несъгласието си със свои колеги, които са обвързани с футболните залагания, предлага решения за насилието по стадионите и расизма в спорта. В същото време Пирло не е особено мил относно свои бивши ръководители и изказва съжаление относно факта, че отборите на Барселона, Реал (Мадрид) и Челси не са го ухажвали в точния момент. Футболистът разказва и за интересни шеги в съблекалнята, където любимата жертва е бил Дженаро Гатузо.

Забавните мемоари на Пирло са задължително четиво за всеки фен на най-великата игра. Андреа Пирло е италиански футболист, играещ като полузащитник за американския Ню Йорк Сити. Роден е на 19 май 1979 г. в град Флеро, Италия. Професионалната му кариера започва през 1994 г. в италианския Бреша. През 1998 г. е купен от Интер, но не успява да се утвърди като титуляр в първия си сезон и е преотстъпен през следващите два сезона на Реджина и бившия си клуб Бреша. През 2001 година Пирло преминава в Милан, където бързо успява да се утвърди в титулярния състав, въпреки конкуренцията на звезди като Ривалдо и Руи Коща. При росонерите Андреа добива широка популярност, превръщайки се в един от най-добрите плеймейкъри в света. С миланския гранд под ръководството на Карло Анчелоти Пирло печели всички трофеи на клубно ниво, най-значимите от които са двете победи в Шампионската лига през 2003 година и 2007 година и титлите в Серия "А" през 2004 и 2011 година. През лятото на 2011 г. Пирло преминава като свободен агент от Милан в Ювентус, където отново играе ключова роля като плеймейкър на отбора. През 2015 г. се присъединява към Ню Йорк Сити. Пирло дебютира за националния отбор на Италия през 2002 година. През 2006 година става световен шампион, допринасяйки много за успеха на Скуадра адзура. Избран е за третият най-добър футболист на Световното първенство през 2006 година. Пирло е взел участие на три световни и три европейски първенства и има записани 116 мача като национал, в които е вкарал 13 гола. Пирло е майстор на пасовете и изпълненията на преки свободни удари. В клубния и в националния отбор играе с номер 21. Псевдонимът на Пирло е "архитекта", заради усещането му към изграждане на атаките с великолепните си извеждащи подавания. Считан е за един от най-добрите плеймейкъри на своето поколение.