Могили, храмове, гробници: записки на един могилар

" Тези "записки" са писани на пресекулки без мисъл някой ден да бъдат предложени за печат. Резултат са на отчаяние и необходимост да споделя радости и болки с "някого" - пишещата машина, а после и компютъра. Части от тях са показани на приятели. Последният преглед на текста ме смути - не се ли представям като озлобен самотник. Всъщност аз имам много и истински приятели, на които мога да разчитам. Нямам врагове, срещат се недоброжелатели. С мнозинството от колегите си съм в отлични отношения. Единственият изборен пост в Археологическият институт с музей при БАН е Председател на Общото събрание на учените. Заемам го от създаването на Събранието през 1990г. При първите избори ме накараха да се кандидатирам почти насила - да имало алтернативна кандидатура, за да се покаже "демокрацията". Колегите пък взеха, че ме избраха. При следващите гласувания съм имал впечатляващо мнозинство - в началото пълно, по-късно с по 3-5 гласа против. Срещу мен са се опълчвали няколко човека в Института, но с власт... И чиновниците, на които създавах главоболия. Срещам непознати, които се ръкуват с мен и ме поздравяват. Получих десетки награди - преимуществено морални. И една комбинирана от Общинският съвет в Казанлък - "Проф. Александър Фол" със статуетка и 1000 лева. Ръководството само на една институция остана равнодушно - тази, за която работя. Не е време за скромност, пък е и факт, който не може да се оспори - постъпилите в Музея представителни материали от ръководени от мен разкопки са повече от всички други, взети заедно. Няколко човека оспорват стойността им. Да са живи и здрави. В един старобългарски надпис е казано - "... но Бог вижда!" Аз добавям - и безпристрастния читател.
Благодаря!"