Моят живот. Да имаш ляв палец

Аз съм Анжела Пенчева.

Родена съм в София на 27. 07. 1967 година.

От раждането си имам една много добра приятелка – бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам – дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка.

Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17–18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си.

Чезнещият страх

Буря силна бушува вън

и светкавици порят небето,

превръщайки тъмната нощ в зловещ ден.

И всичко се тресе и пищи

с ужасен, смразяващ звън.

В студеното легло освен мен,

трепереща от страх и студ,

няма никой друг.

Питам се, къде ли си ти?

О, моля те, не ме оставяй сама,

върни се тук.

Отварям очи от плач уморени,

с глава на топлата ти гръд,

усещайки как галиш с устни огнени

косата ми, мълвейки:

– Тук съм, не плачи,

навън вече не вали.

И виждам твоите очи,

които ме гледат с изгаряща усмивка

и тя се превърна в безкрайна целувка.

Забравени мечти

Тишината, която над мен

тегне като сила страшна

и се превръща в ураган безпощаден,

сред пустиня прави пътека прашна.

Изведнъж тя ми даде топлината,

в която за малко да се приютя поне

и получих чуден дар от звездното небе.

За миг твоят образ изплува от вечността

там, където спи всяка забравена мечта,

и повече не се чувствам сама в тъмнината.

11. 01. 2004 година

Изповедта на сърцето

Без теб, любов, се губя аз,

в деня на възторг и светлина,

изпълнен с празничния час

дошъл да стопли сърцата,

които се молят за топлина

и копнежа на чудесата.

14. 11. 2007 година