Моята Америка се казва Еми

Искам да ви разкажа една приказка за нищото и нещото, за страната, която светът не познава, за страната, към която светът се стреми и за една рядко срещана порода – един добър човек!

Този разказ е израз на болка, силна болка, защото всеки е роден да расте и дава плод от своя корен. Ние българите от ня­колко поколения бяхме обречени да пуснем „ТРАКТОРА“, за да изскубнем и корените си, за да изживеем що годе добре един­ствения си живот, даден ни от Господ, където и да е, но не тук в България. И това продължава!

ТОВА СЪМ АЗ НАКРАТКО:

– Майка – две дъщери, добре възпитани

– Актриса – прекрасна (творя за публиката защото някои го правят за критиката)

– Пианистка – посредствена

– Спортистка – посредствена

– Преподавател – Актьорско майсторство и Култура на говора– любимка на студентите

– Сценарист – на каквото си поискам, но с много награди

– Режисьор – на каквото си поискам (творя за публиката)

– Заместник кмет по „Образование, Култура Социални дейности и Спорт”на район „Триадица”- сигурно съм се справила добре щом ме държат 8 години...

– Член – на разни неща – съюзи, неправителствени организации и др.

– Приятел – верен

ЛЮБИМИ ХОРА – ЖИВОТНИТЕ И ДЕЦАТА МИ.

ЛЮБИМИ ДУМИ – СВОБОДА , ЗВЕЗДА.

КАКВО МРАЗЯ – НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА ЧУВАМ ДУМАТА НИКОГА!

За по-нататък не отговарям!

Силва Аврамова