Монолози за вагината

Тази книга ме промени. Осъзнавам го сега, четири години след като за пръв път отворих кориците на това „скандално“ четиво. Спомням си ужаса и вниманието, с които прочетох за пръв път „Монолози за вагината“, помня потреса и сълзите си. Защото тази книга ме разплака и изпълни с вяра едновременно, и някак намери свое място в мен, издълба го, утъпка го и продължих живота си с нея. Заедно.

Преди няколко седмици попаднах на филм, който ме подсети за тази книга. За пръв път видях почудата на мъжа до мен и немия му въпрос: „Наистина ли мъжете причиняват това на жените?“ Наистина, скъпи, и понякога идея си нямаш колко ни е трудно да заличим раните от вашето насилие. Сега чета романа „Пустинно цвете“, в който известен сомалийски модел подробно и спокойно разказва за обрязването, което й причиняват, защото „културата“ го изисква.

И ми идва да крещя, защото през 1998 година Ева Енслър създава своята постановка „Монолози за вагината“, която скандализира първо Ню Йорк, а след това и целия свят, свайки част от огромната културна кампания на организацията V-Day, която набира средства за борба с женското насилие по света.

Книгата излиза по-късно, но текстовете и силата им остават непроменени, защото една жена се осмелява открито и смело да говори не само за любовта към своя безценен орган, но и за онова, което светът й причинява, отнемайки й любовта към себе си. Психическо и физическо насилие, продажба на женски тела, сякаш са стока, безмилостното обрязване, което е еквивалентно на цитирам „премахване на пениса в корените му от мека тъкан и част от торбичките на тестесите“, принудително и назакателно обязване, за да се предпази жената от „мастурбация“, пардон, „женската мастурбация“, която е смятана за психически проблем (мъжката не е!). Истории за срамното отношение към менструацията и за мълчанието, тишината, с която в миналото „говореха“ за онова „тамдолие“, срамувайки се дори да го нарекат с името му. Ужас, срам и безмълвие, които винаги лягат като пелена върху всеки проблем, възникнал с „онова място“ и нашата безгранична търпимост да мълчим за всичко, защото години наред са ни втълпявали, че за онова място не бива да се говори и, няма как, насилието се търпи.

Ева Енслър създава женски свят, в който кани всички – мъже, жени и младежи, за да се запознаят с ужасната реалност, която разкъсва жената на парчета и никога не сглобява отново. Втори път четох книгата на глас, а мъжът до мен беше ужасен и точно в този момент осъзнах колко съм се променила. Как спокойно изговарям „вагина“ без да запъвам на всяка сричка. Дадох си сметка колко нужна е тази книга във всеки един дом, дори онзи, които не иска да знае за чуждите проблеми. Но не, драги мои, тази книга трябва да бъде прочетена от всяко момиче. За да знае как изглежда най-лошото и да се стреми към най-доброто. За нея и за вагината й.

Повече за Настя прочетете тук