Моят луд век

Антон Дончев я нарича “амазонка във войната за душите на хората“. А Павел Матев пише: „В нея наистина има нещо неистово. И слава богу! Тя се е посветила на перото и на правдата“.

Удивителни са номерата на нейния луд век. Тя – Лиляна Стефанова – свидетел, участник в съдбовни събития и поврати, в бурите на времето. През 1945 г. поднася букет на Георги Димитров в Народния театър. Като студентка в Москва цяло денонощие се реди, за да се прости със Сталин. След десетилетие е в САЩ, когато Америка плаче за Кенеди. Като председател на българския ПЕН-център обикаля целия свят на бурни писателски форуми и свои авторски рецитали. В продължение на 25 години е главен редактор на издания с огромно влияние и престиж. Заместник-министър на просветата, заместник-кмет на София. С нестихващ творчески подем продължава да пише и да издава. Автор на повече от 50 книги. Превеждана на 31 езика. Общият тираж на книгите й надхвърля 1 милион екземпляра.

В „Моят луд век“ читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота – завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: „Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта – не вярвайте”. Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта...

 

Нека живеем в нейния словесен свят, създаден от голям майстор, защото в него царуват истината и красотата, любовта и доброто, разумът и надеждата.

Панко Анчев