Моят начин. Автобиографията на Йохан Кройф

Аз не съм човек с дипломи и научни степени от колежи. Всичко, което съм научил, е усвоено чрез опита. След като на дванадесетгодишна възраст загубих баща си, животът ми се определяше от Аякс. Първо от втория ми баща, който поддържаше терените на клуба, а по-късно от треньорите ми Яни ван дер Веен и Ринус Михелс. Благодарение на Аякс станах не просто по-добър футболист, а получих възпитание. Тъстът ми помогна да добия финансов опит. Когато започнах, нито един футболист в света дори не беше чувал за маркетинг и въртенето на бизнес беше нещо напълно ново. Но в живота ми се появи човек, който ми помогна да се справям с това и ме поддър-жаше, понеже всеки път, когато си помислях, че мога да действам сам, нещата тутакси се проваляха. Но това е без значение, част от живота е. Най-важното накрая е дали си се поучил или не. Искам да подчертая колко важно е семейството за мен. Не само родителите ми, родителите на съпругата ми и тя самата, децата ни и внуците, а и всички хора в Аякс, които ме хванаха за ръка и ме поведоха, когато бях в много трудна фаза от живота си и бях много уязвим. Затова Аякс за мен също е семейство. Семейството определи какъв съм в момента. Що се отнася до футбола, имам само един недостатък – мисля само как да съм на върха. Като играч и треньор не можех да се занимавам с нещо на по-ниско ниво. Можех да мисля само в една посока – нагоре. Да бъда възможно най-добър. И тъкмо затова в крайна сметка трябваше да спра. Физическото ми състояние вече не позволяваше да правя необходимото, за да остана на върха, а щом се случи така, вече нямаш работа на терена. Но нагласата ми беше добра и станах треньор. Но най-вече искам да кажа, че винаги съм живял с мисълта да правя нещата все по-добре и да ставам по-добър. Пренесох това във всичко, което съм постигнал.

Йохан Кройф март 2016 г.