На смелите се прощава

„На смелите се прощава“ е роман взрив. Тук любовта е спасение, приятелството – въпрос на чест, а разстоянията сближават. Характерният стил на Крис Клийв е още по-зрял и запомнящ се, а разтърсващите сцени на човечност са на всяка страница – в бомбардирания Лондон или в обсадена Малта.

Откъс:

Докато мрачният следобед плавно преминаваше в нощ, двамата крачеха мълчаливо през затъмнения град. Снегът заглушаваше стъпките им. Неподлежащите на изчисления щети бяха скрити, преспите бяха превърнали камарите развалини в очертания на облаци или вълни – силуети, които при оправянето на времето щяха постепенно да изчезнат.

Докато светлината и звуците гаснеха до пълна тишина, останаха само те двамата. Всичко, което се простираше отдолу, беше възхитителният погребан град – скърпените тръби и импровизираните комуникационни канали, подземни убежища от сеещите разруха бомби. Благодарение на снега човек лесно можеше да забрави какво причиняват те.

Може би, помисли си Мери, двамата наистина щяха да се редуват да се спасяват един друг. Може би градът щеше да устои. Засега обаче единственият ѝ вариант беше да стиска ръката на Том. Снегът беше покрил всичко. Хората се бяха успокоили.

Следачите се издигаха от местата си по покривите, пробиваха отдолу нагоре пелената от завихрени снежинки и синьо-белите им кръгове се гонеха в подножието на облаците. Можеше да проследиш онази деликатна линия на лъча през гигантското бяло на бурята, засмукала Европа като в сифон. Да обхванеш с поглед широкия размах на зимата, а после да се спуснеш с тънкия сноп на прожектора обратно към бдителния град и да осъзнаеш колко крехък е Лондон: жена и мъж, хванати за ръка, из улици, чиито имена снегът е заличил.