Нацията – копнежи и употреби

Нацията - копнежи и употреби, прави опит да реализира една от възможностите, които предоставят съвременните теории за нацията, за да погледне от техния ъгъл както книгата „Бай Ганьо" така и някои от фейлетоните и пътеписите на Алеко Константинов. Предпоставките за появата на нацията, компонентите, изграждащи националното съзнание, разграничаването на типовете национална саморефлексия, въпросите за отношението между държава и нация като опорни точки, заети от социологията, позволяват написаното от Алеко да бъде „прочетено" в контекста на актуалността, която го поражда. Изведена е идеята, че чрез произведенията си Алеко среща и дори сблъсква два модела за нацията, определяни като просвещенски, гражданско-териториален или англо-френски и романтически, етнически или немски, пародирайки втория от тях. Доминанти като егалитаризъм, позитивизъм, идеята за универсалните ценности, които пронизват творчеството на писателя, дават основание то да бъде видяно като словесно пространство, в което отекват гласовете на Просвещението. В този контекст е поставен въпросът за отношението следосвобожденско време-модерност, а двойката предмодерност-модерност е интерпретирана не просто като сдвояваща, но и като надмогваща многократно коментирания проблем за отношението родно-чуждо.