Над всичко

„Разумът ражда справедливост, а знанието — свобода. Защо да не допуснем, че във вселената съществува и по-голям разум от нашия, както очевидно съществува и по-голямо знание. Може би някъде във вселената разумът е изпреварил насилието. И е дал възможност на знанието да роди истинска човешка свобода.“- „Гибелта на „Аякс“

„Нашата съдба е запечатана завинаги във времето. И понеже то е вечно и неизменно, ние ще живеем в него винаги и всякога…“- „Над всичко“

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Писател-белетрист, сценарист, публицист, журналист, обществен деец, Павел Вежинов е сред най-популярните съвременни български автори до днес. Под този псевдоним твори Никола Делчев Гугов, който оставя след себе си едни от най-ярките и отличени произведения в културния фонд на България. Следва Философия в Софийския университет. Първият сборник на автора, който излиза през 1938 г., е „Улица без паваж“, а през 1942 г. на бял свят се появява „Дни и вечери“. Като участник във Втората световна война в ролята си на кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, Вежинов отразява впечатленията си от живота на българската армия в повестите „Златан“ и „Втора рота“. Един от основателите на в. „Стършел“. В периода 1954 – 1972 г. работи в „Българска кинематография“ първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор. През 1972 г. е член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, а от 1973 г. до 1983 г. е главен редактор на сп. „Съвременник“. От 1976 г. е депутат в 7 (33) и 8 (34) Народно събрание. Издава редица криминални романи и повести през 50-те и 60-те години на миналия век: „Следите остават“ (1954 г.), „Произшествие на тихата улица“ (1960 г.), „Човекът в сянка“ (1965 г.), „Прилепите летят нощем“ (1969 г.), както и повестта „Знамена по стадионите“ (1950 г.) и пътеписите „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953 г.) и „До Мелбърн по въздух и море“ (1957 г.) от участието на българските олимпийци по света. Първият български писател от новото време, който насочва творческото си вдъхновение към фантастиката. През 1956 г. Пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“. През 1973 г. излизат фантастичният роман „Гибелта на Аякс“ и повестта „Над всичко“. През 1963 г. излиза сборникът с разкази „Момчето с цигулката“, последвани от „Дъх на бадеми“ (1966 г.), „Звездите над нас“ (1966 г.) и „Малките приключения“ (1970). Романът „Нощем с белите коне“ е публикуван за първи път през 1975 г. като е преиздаван многократно през годините. Книгата е преведена на руски, украински, молдовски, грузински, казахски, литовски, естонски, полски, словенски, чешки, румънски, немски, френски, китайски и виетнамски. По сценарий на Павел Вежинов е направена и филмова адаптация през 1985 г. с участието на Николай Бинев в ролята на академик Урумов и Иван Иванов в ролята на племенника му Сашо. След огромния успех на „Нощем с белите коне“ през 1977 г. Вежинов издава повестта „Бариерата“, която, както романа, се радва на нечуван читателски интерес. В следващите няколко години излизат „Белият гущер“ (1977 г.) и „Езерното момче“ (1978 г.). Романът „Везни“ (1981 г.) е последният завършен роман от автора. Автор на филмовите сценарии на „Бариерата“, „Следите остават“, „Зарево над Драва“, „Тримата от запаса“, „Специалист по всичко“, „Среднощна среща“, „На всеки километър“, „Нощем с белите коне“, „Произшествие на сляпата улица“ , „Трета след слънцето“ и други.