Наукоучение (1794-1795)

Йохан Готлиб Фихте -

Йохан Готлиб Фихте (1762–1814) е германски философ. Заедно с Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг и Георг Вилхелм Фридрих Хегел е един от тримата големи представители на класическия немски идеализъм. Философията му се концентрира около понятията за самосъзнанието, субекта и свободата, както и около въпросите за обосноваването и систематичността във философията. Наред с това, той е припознаван и като един от бащите на немския национализъм.

Йохан Готлиб Фихте е баща на философа Имануел Херман Фихте.

Роден в Раменау, Саксония, в семейство на бедни родители. Заради изключителните си таланти получава спонсорството на местен благородник и посещава прочутата гимназия Пфорта. През 1780 година посещава университета в Йена като студент по теология.

Ентусиазиран от Кантовите Критики, Фихте влиза контакт с Имануел Кант и взема решение да продължи неговото дело. Първото му философско съчинение, „Опит за критика на всяко откровение“, е публикувано (по неизвестни причини) анонимно (1792 г.) и толкова се доближава като стил и съдържание до Кантовите съчинения, че много читатели приемат, че това е ново произведение на самия Кант. Разкриването на самоличността на автора донася на Фихте широка известност в общността на учените.

За пръв път Фихте изнася пред публиката по-обща и цялостна формулировка на философията си през 1794 и 1795 г. с двете кратки съчинения „Относно понятието за наукоучение“ и „Основа на цялото наукоучение“. Както сочи думата „наукоучение“ (Wissenschaftslehre), тук той се опитва да изложи най-фундаменталния принцип, който прави възможно всяко теоретично и практическо отношение към света. За Фихте тези работи са само предварителни, като истинска разработка на цялостната система предстои след тях. През следващите години до смъртта си, Фихте прави многобройни преформулировки на своята философия като не успява да достигне до напълно задоволителен за самия себе си вариант. Той също така публикува редица съчинения, разработващи различни области от философията (особено практическата философия, 1796 – 8 г.) според принципите на наукоучението.

За Фихте собствено философските занимания винаги са били неразривно свързани с активната причастност към важните събития на деня. През 1799 г. той публично се конфронтира с Фридрих Якоби, който го обвинява в атеизъм и нихилизъм. Тази конфронтация остава в немската интелектуална история като т.нар. „спор за атеизма“ (Atheismus-Streit). През 1807/8 г., по време на френската окупация, Фихте изнася в Берлин прословутите си „Речи към германската нация“, дали му името на един от бащите на зараждащия се немски национализъм. Той също така взема дейно участие в разработването на плана за Берлински университет, като след основаването му става първият декан на Философския факултет и първия избран ректор.

По време на освободителните войни срещу Наполеон, Фихте е доброволец-санитар, при което се разболява от тиф и умира на 29 януари 1814 г.