НДК - спомени на строители

В летописите на съвременната българска архитектура Националният дворец на културата вече заема подобаващо място. Това е разбираемо, защото изграждането на Двореца е закономерен резултат от един дългогодишен период на усилено промишлено и стопанско строителство, когато професията на строителя се приемаше за една от най-престижните в страната. Като истинско народно дело, осъществено с труда и таланта на десетки строителни колективи, НДК е красноречив израз на върховните постижения на българската архитектура и инженерна мисъл и същевременно с това - доказателство за мощността на българския строителен потенциал. Количествените измерения на този потенциал са построените през това време стотици промишлени предприятия - фабрики и заводи, химически и металургични комбинати, топлоелектрически, водни и атомни централи, далекопроводи и железопътни линии. Небивалият размах на строителството се изрази и в издигнатите стотици жилищни комплекси, нови градове, битови сгради и здравни заведения, нови ВУЗ-ове, домове на културата, училища, библиотеки и други. И като връх на целия този икономически и духовен подем се възправя величественият НДК. Тук бе вграден трудът и талантът на стотици инженерно-технически кадри, работници и специалисти не само от чисто строителните организации, но и от десетки промишлени предприятия.

"Истински щастливи бяхме на "Световното архитектурно изложение" в София през 1983 г., когато жури от световноизвестни архитекти единодушно ни присъди наградата "Мадрид" за проектирането и изграждането на парка."

Арх. Валентина Атанасова

"Вторият етап заедно с НДК представи лицето на България пред външния свят и бе един пример, че със задружните усилия на строителните колективи и под прякото ръководство и помощ на държавата може да се стори и качествено, и бързо."

Инж. Стоил Лозев

За автора

Йордан Милошев е роден през 1920 година в село Червен Бряг - Дупнишко. Завършва средно техническо училище, а в по-напреднала възраст - висше образование в института "Карл - Маркс", София. В края на военната си служба през 1944 г. попада в плен на немците край град Битоля; избягва и се присъединява към партизаните в Югославия. След войната работи в мебелно предприятие, а по-късно като организатор-икономист в Български професионални съюзи, в това число три години в УССР, като едновременно сътрудничи с авторски статии във всекидневния и периодичен печат. За петдесетгодишнината му е удостоен със златен орден на труда.