Не казвай на мама

Кой бях приживе? Мъж или Жена? Дали бях Нае-ил, родена в сивия Север, или красивия Касим, появил се в маранята на пустинята? Дали бях Иман, изваден от майка ми благодарение на сръчните ръце на нейната „мордаш“, или Тамика, извисила гласа, в който ще се влюбят всички? Бях ли някога Миембре Синеоката, бях ли някога свенливия Хаким, мислил ли съм се за циничния Александър, за Лука с угасналата усмивка или за Матиас, с вечно втренчените в собственото щастие очи? Бях, съм или ще бъда всички тях. Наблюдавам как живеят, отдалечени един от друг, но в съседството на съдбите си, споделяйки една и съща душа и една и съща сексуалност. Но дори да можеха да прогледнат и да надникнат в сърцевината на своето съществуване, биха запазили мълчание. Не биха споделили тайната си с никого. Не биха казали и на собствените си майки.