Нещата на Карбовски

Някои хора обичат да повтарят „Нещата са такива, каквито са” и посмърчайки ще се качат в ранебитения тролей, който ще псува наум и на майка да успее да докара пътниците поне до последната спирка на тази обиколка. И тези хора наистина вярват в своето безсилие, гарнирано с щедра доза евтино безверие. Евтино, защото не вярват, че могат да имат от скъпото.

Има и други хора. Онези, които виждат как стоят нещата и си казват – мама му лелина, аз не съм ОК с тази работа, искам да променя нещо. Мисля, че Карбовски е от тях.

Книгата „Нещата” на Мартин Карбовски предизвика странни и очаквани реакции. Както винаги, светът се подели на „ЗА” и „ПРОТИВ” с това изключение, че някои хора щъкаха между двата лагера непрекъснато. Един ден те съскаха срещу книгата и нейната отвратителна и пошла „илюзия”, а на следващия удряха с юмрук в старата дървената маса и крещяха псувни срещу новия проектозакон. Каква е разликата, господа? Разликата е, че едно е някой да ти каже, че си простак, друго е да се биеш в гърдите и да крещиш с пълно гърло: „Простак съм и се гордея с това!”. А Карбовски дори не обижда никого с последната си книга, напротив, защитава ни.

Трудно е да бъдеш искрен. Обществото ни, толкова самодоволно галещо пухкавата демокрация, която се е свила в краката му, не обича истината. Нека бъдем по-точни – не обича различната, новата такава. Всички знаем какво най-вероятно ще пише в поредния доклад на ЕК и не се впечатляваме от „новините”. Но не всички можем да кажем същите тези неща, без да получим оценката от благословения Европейски съюз, сами да се оценим – не можем. И ако някой го стори – трябва да го изгоним, даго прогоним от нашето топло и уютно блато, защото той е посмял да бъде различен.

Какво ще намерите в тази книга? Нещата, такива каквито са. С онези, любими на Мартин думи като „путка”, „хуй”, „ебане”. Чудя се как всички с гордост твърдят, че „А бе аз съм му чел текстовете на тоя в ЕГОИСТ едно време”, а сега се чувстват сериозно притеснени от новите такива, които са написани в същия стил и лексика, само че с малко повече горчилка в тях. Карбовски пише за реалността, за журналистиката, за циганите, за загиналите момчета в Кабул и за любовта, онази, която наранява. Пише за успеха и за чалгата, за новите ВИП (В-ременно И-мам П-ари) и за безсилието ни срещу тази паплач. Същите теми, като тези на Иво Сиромахов, с онази разлика, че Иво залага на хумора, а Мартин на не по езоповски директен и груб език.

Питам се, какво точно ви плаши? С излизането на книгата, аз я представих в ефир на „Аз чета с Настя” и прочетох един откъс. Докато четях, забелязах тон-режисьора ми да маха отчаяно с ръце: „Току-що 13 човека спряха предаването, спирай да четеш, хората не се кефят!” Имаме си статистика, виждаме броя на слушателите и 13 от тях бяха спряли предаването просто защото прочетох откъс от книгата. Виж какъв беше той:

„Чалгата е Едиповият компелекс на нацията. Циците на чалгата са символ на българина Един, който си е ебал майката и сега не може да откъсне очи от бюста на единствената, която му е пуснала. Естрадата е запушената уста на нацията. Онези хора, преди време не можеха да пеят за нищо лично от живота, любовта, секса. Те пееха за морето и трудовите хора. Единствено за тях. Не за момичета – в смисъл на момичета с цици и путки, а за момичета като кокичета. Те пееха за момчето, което говори с морето на някакъв странен език. Чудеса се за какво да пеят, след като беше забранено да се пее за секс, жени и пиене. Така се получи, че техният естраден запек се превърна в ужасяваща национална диария с ориенталски ритъм.”

Лъжа ли е? Или ще защитите произхода на чалгата. Опа. Няма начин.

Италианският професор по политология и философия – Джовани Сартори пише:

„Смисълът, според този възглед, е в това, че моето решение да наричам „черно” онова, което другите наричат „бяло”, е напълно допустимо решение дотолкова, доколкото са спазени две изисквания:
а/ уговорката бъде изрично заявена;
б/ уговарящият използва думата „черен” винаги по един и същ начин.”

Не съм забелязала Карбовски да използва думата „путка” по различен от предназначението му начин. Това е неговият език и неговите смислови форми, с които той описва света. Защото Журналистиката освен „еблива кучка”, както той я нарича, е и „долна мръсница”, която използва ярки изразни средства, за да ни накара да прогледнем сивотата, в която сме затънали. До гуша ни стигна тази сивота, но ние хем се опитваме да се оттърсим от нея, хем когато някой друг ни заговори за нея, се ядосваме и спираме предаването. За какво ще кажете, за какво ни е да четем такива гнус неща? Всеки ден налитаме на тях, достатъчно ни е. Искам да отворя книга, в която да пише за красотата, такава ефирна и забравена и да я събудим. Да имаме нещо чисто в нас, с което да излезем на улицата и да ни спаси от мърсотията.

Четете. Четете и такива книги, но не бъдете лицемерни. И следващия път, когато плюете по медиите и политиците за тяхната некоректност и продажност, а в следващото изречение кажете, че тъпака Карбовски, прави смотани предавания и снима само циганите, се запитайте дали с тези предавания и той не казва същото и дали всъщност нямате доста общи гледни точки.