Нидерландската дева

На фона на романтично бленуване, първа любов, съзряване и еротични изживявания в идиличната обстановка на едно имение се дочува подрънкването на оръжие, надвисват сенки. Долавят се смътни предчувствия за настъпващи брутални сили, този път със свастика на ръкава, които помитат стария изтънчен свят с хусарската му доблест, дуелите, мъжката чест и женската вярност, обезсмислени от войната. Зад жизнерадостните картини на езда, красива фехтовка с рапири и флирт на хоризонта се задават тъмни облаци. През ароматите на апетитната лимбургска трапеза, автомобилите кабриолети, сантименталната музика на грамофона, танците и целувките със златокъдри близнаци в тревата прозира горчивият спомен за раздяла и разочарования. И крушение на идеалите, а насън като кошмари се мяркат ужасни картини на телесно и душевно ранени невинни млади хора, изтръгнати нелепо от живота в самия му разцвет. Прочитаме го в дълго пазени в тайни чекмеджета писма, узнаваме го от намеци, откъслечни разговори, погледи, неясни снимки, старинни гравюри. Предусещаме, че отново иде неминуемото, че от бутилката пак се изтръгва духът на войнолюбието, страстта да нападаш и завладяваш и вечната жажда за реванш - един омагьосан кръг, от който като че ли няма спасение. Разказът и перспективата му имат своя логика, която съзнателно така и не изяснява докрай препратките във времето и не натоварва с излишни описания. Талантът на писателката да отсее най-същественото ни пренася лекокрило на точните места, в точния момент и с един-единствен ярък детайл ни дава всичко. Така отиваме в епохата на 30-те години в самото сърце на Европа - прочутата „пресечна точна” на трите страни Белгия, Холандия и Германия - и дочуваме отгласа от Първата световна война, завинаги променила човечеството. Забавлявайки се в интербелума, но и предусещайки нови настъпващи страшни събития, понякога за малко се потапяме в други исторически реалности. От спокойната стара къща и бита на границата на две епохи, между древните германски вярвания и прогреса, до олимпиадите, на които вече трябва да шества арийската кръв. Германският аристократ – дръзкият хусар, кавалерът, любовникът, не се колебае лично да заколи прасето и да пие с прислугата – хората от народа, увлечени от комунизма и нацизма. От гарата на Аахен се озоваваме в Рарен, отскачаме при стари антиквари по каналите на Амстердам, у лекар в Маастрихт, в германския Клеве, граничния Керкраде с древния му франкски диалект, спокойната научна сфера на Лайден, тъй драматичната на Кьонигсберг. Мяркат се древни испански майстори на оръжието, доблестни лайбхусари, един велик нидерландски поет-хуманист, дама а ла Марлене Дитрих… но и грубовати пияни щурмоваци, пиещи сливов шнапс и замезващи със сланина, жадуващи да унижат елита и да наложат своята народна власт. Сред всичко това преживелият много перипетии и терзания герой винаги търси едно и също: обяснение за вечния тъмен стремеж към разрушителност, заложен в нашата природа, и универсално решение за преборването му. Реваншизмът, отмъстителността – страстите, раздирали цялата история на човечеството - възможно ли е да се преодолеят? Ще помогне ли възраждането на древното, мистично познание за неуязвимостта? Все пак също тъй непреодолими са и светлите човешки емоции, любовта, мечтата за щастие. Всичко винаги се е преплитало по неизбежен начин. Злото не е вечно и непобедимо.