Ние според мансардата

Това напрегнато съсредоточаване в собствения си свят, това раздвижване на текстовете от безброй препратки с внушението за един по-разширен културен контекст на критическа изповедност. И превръщането им във въздействащи полифонични композиции, във впечатляващи монтажи от интимни мотиви, универсални теми, преживелици, състояния, жестове. И оправданието на целия този  мисловен поток, позовавайки се на особеностите на времето с неговия информационен взрив. С триумфа на абсурда  и възможността за  издигане над абсурда  чрез художественото му опознаване. Поезия, която трябва да се чете търпеливо, без пропуски, защото в нея, читателю, вибрират и твоите медитативни терзания. Една поезия със сериозно и достойно бъдеще.

Иван Теофилов