Нова теория за интелигентността. Множествените интелигентности на 21. век

Непредубедената аудитория обикновено свързва понятието за интелигентност със способността да се постигат високи резултати в решаването на математически задачи или в попълването на езикови тестове. Това разпространено схващане кара мнозина да се учудват, когато на среща с випуска открият, че някои от съучениците им с най-скромни постижения в училище са постигнали забележителни успехи в кариерата.
Хауард Гарднър, известен американски психолог и автор на „Нова теория за интелигентността", освен с чувство за хумор, разполага със сериозни аргументи, за да ни убеди, че стандартните психометрични инструменти не са най-добрият начин за оценка на способностите на индивида да решава проблеми и да създава ценни за обществото продукти. Оспорвайки концепцията за „единната и универсална" интелигентност, американският изследовател класифицира човешките дарби в седем добре обосновани категории:
Лингвистична интелигентност
Логико-математическа интелигентност
Музикална интелигентност
Телесно-кинестетична интелигентност
Пространствена интелигентност
Интерперсонална интелигентност
Интраперсонална интелигентност
Голямата заслуга на американския учен е, че предлага конкретни методи за оценка на отделните интелигентности и прави препоръки как хората да ги разгърнат по максимално гъвкав и продуктивен начин в рамките на различните социални роли, създадени от различните човешки общества. Нещо повече, той поставя и други интригуващи въпроси: съществува ли морална интелигентност, каква интелигентност притежават творците и лидерите и чия собственост е интелигентността?
ХАУАРД ГАРДНЪР е професор по когнитивни науки и психология в Харвардския университет и професор по неврология в Бостънския университет по медицина. Автор е на осемнадесет книги, сред които „Изкуството и човешкото развитие" (1973), „Психология на развитието" (1978), „Изкуство, ум и мозък" (1982), „Рамки на ума" (1983), „Нова наука за ума" (1985), „Отворени умове" (1989), „Нешколуваният ум" (1991), „Създаване на умове" (1993), „Ръководещи умове" (1995), „Изключителни умове" (1997), „Дисциплинираният ум" (1993).