Обичам те до лудост

Топол е сред най-ярките представители на чешкия ъндърграунд до 1989 г. и подписът му, логично, стои под „Харта 77“.
Като син на дисидент Топол не може да постъпи в университет и се прехранва като склададжия, хамалин, въглищар и др.
Творческия си път започва като текстописец за ъндърграунд групата Psi vojaci, чийто фронтмен е брат му Филип. (Името на бандата, „Воините-кучета“, е директна препратка към романа на Томас Бергер „Малък голям човек“.)

През 80-те заедно с други „подземници“ Топол основава самиздатски литературни списания като Violit и Revolver Revue.
Също така вкарва в Чехословакия забранени книги – през полската граница, с раница на гръб.
Тези негови нежелателни занимания му печелят определена популярност сред органите на реда.

След промените Топол издава в две стихосбирки поезията си от 80-те – „Обичам те до лудост“ (1991) и „Във вторник ще има война“ (1992).
Голяма известност му донася романът „Сестра“ (1994), който се налага като една от знаковите книги на чешката проза от 90-те и на чешкия постмодернизъм като цяло.
През 2008 г. по книгата е заснет и филм.
Следват романите „Ангел“ (1995), „Нощни работи“ (2001), „Катран“ (2005), „През студената земя“ (2009).

В момента е програмен директор на библиотека „Вацлав Хавел“ в Прага.