Органът на мълчанието

Четенето е като разходка из чужда кооперация. Не знаеш какво се крие зад всяка врата, можеш само да предполагаш по табелката и по цвета и вида на вратата, но истината е някъде там – между хола и кухнята, скрита в малките снимки, закачени в рамки по старите тапети, в засъхналите цветя във вазата или в малкия сервиз в шкафа. Истината е в детайлите и между редовете на една книга, която ще изберете по вратата – корицата й, но ще й се насладите пълноценно едва погълнати от нейните фини детайли, скрити между отделните глави.

„Органът на мълчанието” на Ружа Лазарова е роман, с който се познаваме отдавна. Не веднъж представях тази книга в рубриката „Аз чета с Настя” по радио ФМ+ и говорих за него на различните литературни сбирки, които водя. Истината е, че просто харесвам този меланхоличен текст, пълен с въпроси и малки тъги и нямам никакво обяснение защо го чета отново и отново. Ако бъдем логични – няма нищо красиво в любовта на млада жена и възрастен лекар. Дори тя да страда от анорексия и да носи белезите на комунизма, а той да е лекуващият й лекар, преживял нацистките лагери във Варшавското гето. Белезите сплотяват, но с тях се потъва особено лесно, когато нито единият от вас няма силата да издърпа другия нагоре. А тук не говорим за преодоляване на миналото, а за неговото заличаване и забравяне, за живот извън спомените и за съществуване тук и сега независимо от обстоятелствата. Връзка, неспряна от разликите в годините или от различните съдби, които всеки от нас има. Любов, която живее въпреки болестите и смъртта.

Как се живее „въпреки”, а не „защото” ми показа именно този роман. Приликите и последиците от двата режима – комунизъм и нацизъм са изтъквани не веднъж и не в едно произведение, но романът на Ружа Лазарова ми даде повече от това. Подобно на сборника „Врагът” на Ерих Мария Ремарк, той говори не за войната, а за последиците й, не за нечовешкия режим, а за нашите отломки след него и аз повярвах на този текст.

Има книги, които четем отново без да можем да обясним защо го правим. И може би тайната се крие в малките детайли, които всеки от нас открива за себе си между редовете.

Повече за Настя прочетете тук