От занаят към професия. Инженерството на Балканите от началото на XVIII до Първата световна война

Настоящата книга е посветена на развитието на инженерството на Балканите и неговата трансформация от занаят в професия от началото на XVIII в. до Първата световна война. През този период, в хода на ускоряващите се социално-икономически промени в света, се появява нов феномен – професионализацията или формирането и развитието на модерните професии. Сред тях особено място заема инженерството, което се превръща в един от главните символи на новата епоха. Изследването представя процеса на професионализация на инженерството на Балканите, като показва в сравнителен план общото и специфичното както между отделните държави от полуострова, така и между региона и останалата част на Европа. Проследява се развитието на трите основни елемента от разглеждания процес на развитие на инженерството – обучението, практиката и професионалното организиране. Показани са промените в подготовката на инженерите, като се започне с традиционната (в практиката) и се стигне до тази в специализирани учебни заведения. Вторият елемент – инженерната практика – е основен в изследването. В него са съчетани както промените в традиционните области, като например строителството, така и появата на нови, в резултат от създаването на модерна индустрия, основана на технологичните нововъведения през разглеждания период. В изложението се разглежда главно развитието на инженерството във вторичния и третичния сектор на балканските икономики – в индустрията, строителството, транспорта, съобщенията и др. Проследява се и еволюцията на професионалното организиране на инженерите, с което завършва формирането на модерната професия. Особено внимание е отделено на вътрешните и външните фактори, оказващи влияние върху този процес на Балканите. Във въвеждащата част се прави кратък исторически и теоретичен преглед на процеса на формиране и развитие на модерната инженерна професия главно по примера на развитите в икономическо отношение държави от Стария континент. Трите глави от „същинското“ изложение са отделени хронологически от два важни „репера“. Първата обща за Балканите разделителна линия е през втората половина на 20-те години на XIX век, когато в Османската империя са предприети сериозни реформи, появява се новата гръцка държава, а Сърбия, Влашко и Молдова получават доста широка автономия. След около половин век се очертава втората обща за Балканите хронологическа „граница“ в резултат от Руско-турската война от 1877–1878 г. и последвалия я Берлински конгрес. Именно след тези събития настъпват не само важни териториални и политически промени на полуострова, но и се слага началото на едно по-ускорено социално-икономическо развитие и модернизация по западен модел на страните от региона.