Отива една жена при лекаря

Добре дошли в света, в който няма рак!

Знам, че една ден водещият на сутрешния блок ще ни събуди с тези думи и всички ще въздъхнем щастливо, съжалявайки че онзи или онези близки, които си отидоха по-рано заради това заболяване и не доживели тази сутрин. Но този ден е още далеч, а дотогава ще продължаваме да четем романи, в които главното действащо лице ще бъде РАКЪТ.

 „Отива една жена при лекаря” е такъв и с него се местим в Холандия, по-точно в шумния Амстердам и отваряме вратата към бързия и откачен живот на Стейн и Кармен, които са отскоро женени. Той (36) обича нея (35) и в резултат на това имат нея (1). И тримата са щастливи. Стейн има собствена рекламна агенция, а Кармен е намерила начин да препродава рекламите из целия свят, обикаляйки най-странните дестинации „работейки”. Богати са, спокойни са, веселят се и всичко изглежда идеално. Стейн си има своите задължителни петъчни вечери, в които се отдава на безразборния секс, а Кармен му отмъщава по нейния начин.

Знам, че на фразата „безразборен секс” се намръщихте, защото това определение със сигурност не попада в описанието на щастливото семейство, но за тази тема по-късно. Или защо пък не и сега. Както ще установи в края на втория (биографичен) роман „Без нея”, Стейн се страхува да живее и затова го прави на макс и само по ръба на острието, но най-много в живеенето Стейн се страхува да обича един човек. Никога няма да бъде нечий напълно и затова дори, когато среща най-прекрасната жена в живота си, той се страхува от болка и пълно отдаване. Междувременно лудостта на Амстердам му е намерила противоотровата и той се ползва от нея поне веднъж седмично. Знам, че вече не харесвате този герой. И аз бях така.

В разгара на брака им, Кармен отива на лекар и научава „весела новина” – притежателка е на рак в напреднал стадий в лявата гърда. И това определено не звучи забавно, ама никак даже.

Но въпреки това, точно сега ще започне истинският купон, от тези, които се вихрят на Нова година, когато цялата компания е на особен градус. Стейн ще идва на всяка химиотерапия, ще държи кофата през Кармен на всяко нейно повръщане, ще бръсне главата й, ще плаче с нея, ще се грижи отдадено за дъщеря им Луна и… ще си намери постоянна любовница.

Стига ви толкова повествование. Знам, че вече сте бесни на Стейн, Кармен и на самия Рей Клуун, който между другото разказва своята лична история. Знам, че всяко описание на този роман работи като страхотна анти-реклама за по-консервативните от нас, у които думата „изневяра” буди особен вид отвращение. Но истината е, че тази книга е за мъже и за тяхното израстване. За мъжките  слаби и силни моменти, за техните страхове и „малки“ битки под формата за евтин и бърз секс. Книга-битка, в която всеки ден е ново начало и знам, че ще се смеете, но това е книга за истинската любов. Такава, на която плачеш в края на историята.

Харесвам тази книга заради разкошно лекия стил на Рей Клуун – четеш, а имаш чувството, че говориш с приятел по телефона. Искреността му се чете между редовете, а жал към собствените грешки не се вижда никъде на хоризонта. Той израства в борбата с рака, губи много от себе си, но с доброто си тръгва и лошото и ако уроците трябва да бъдат научени по този начин, той може само да се радва, че му се случва едва на 36. Направо си е късметлия, мен ако питате.

И последно – докато половината ни човечество е покосено от епидемията на новото хилядолетие, ние ще имаме нужда от подобни книги. За да се поставяме на страната на болния и на близките му, за да намерим начин как да се държим в собствената история и за да оценим моментите, в които сме напълно здрави и обичани.