Отивам си е възвратен глагол

„Oригиналното заглавие на романа, Ghana Must Go, е неслучайна фраза със съвсем конкретен исторически произход. През седемдесетте години Нигерия се радва на икономически бум в резултат от петролен добив, за разлика от Гана. Хиляди ганайци емигрират в Нигерия в търсене на по-добър живот. В началото на 80-те, обаче, отношенията между двете страни се влошават, напрежението се пренася между хората и ескалира до случаи на насилие. През 1983 г. нигерийското правителство обявява незабавна експулсация в срок от две седмици на всички незаконни имигранти (от които ганайците са повече от един милион). Местните скандират доволно: Ghana Must Go или “Гана, вън!” и фразата остава в историята като популярен лозунг на ксенофобските настроения. На нея кръщават и евтините карирани бяло-червено-сини торби от сезалова нишка, асоциирани у нас по-скоро с пазара Илиянци или Китай. Именно в тях принудените да напуснат набързо страната тълпи масово понасят багажа си обратно към родната страна.

В романа цялата тази история е спомената само веднъж, в рамките на един ред, торбите също. Конотациите, свързани с лозунга и багажа работят на друго ниво. Затова на различните езици, повечето преводачи са се спасявали поединично и са търсили друго, което да изведат на преден план (друг въпрос е, че някои умишлено са избягали от споменаването на Гана, за да не събудят у потенциалните читатели именно онези клишета, за които стана дума в началото на този текст).

В резултат, на италиански заглавието буквално се превежда като “Красотата на крехките неща”. На френски е “Похитяване на невинните”. На немски е “Тези неща не се случват просто ей-така”. На български е “Отивам си е възвратен глагол” – и то защото самата Тайе Селаси настоя.

Това се случи през един великолепен есенен ден на 2015 г., когато двамата с Манол Пейков (аз – преводач, той – издател) се озовахме на една маса в софийски ресторант със самата нея, зашеметени от осанката й на африканска богиня, грация на черна пантера и умопомрачаващ интелект. В България беше по покана от БНТ, свързана с гостуване в литературното реалити “Ръкописът”. Не беше възможност, която един преводач може да си позволи да пропусне – повдигнах въпроса за заглавието при първия шанс. Тя разказа как от всички варианти досега, любимият й е един нереализиран такъв на испанската преводачка Рита да Коста, за който разбрала твърде късно – “Отивам си е неправилен глагол” (официално книгата на испански излиза като “Далеч от Гана”). Обяснихме й, че на български глаголът е възвратен, това се навърза с предишния ни разговор за емигрантите-“възвращенци”, за вечното завръщане и как човек никога не може да си отиде истински, след което тя каза край и не пожела и да чуе за друг вариант.

После си отиде. Но понеже глаголът е възвратен, убедена съм, че няма да е за дълго.“

Бистра Андреева, преводач

Още преди „Отивам си е възвратен глагол“ да излезе на пазара, в медиите за него се изписаха една торба хвалби. Веднъж да се окаже, че е имало защо. Пропуснете ли „Отивам си е възвратен глагол“, пропускате един от най-добрите романи на годината.

– The Economist

 Тайе Селаси пише с леката ръка на блестящ поет, с доза дързост и с дълбока емоционална отдаденост на живота и трансформацията на героите си. Сълзите се стичат неусетно през пасажи, пълни с разкошни описания и психологически портрети, и оставят след себе си силно въздействащ портрет на едно „семейство в безтегловност“, в борба отново да се сглоби.

– The Guardian

 Великолепен. Напомнящ на Джумпа Лахири, но с дори повече топлота и жизненост, романът на Селаси, задвижван от експресивния й език, разказва въздействащата история на семейство, което открива, че това, което едно време ги е свързвало, може отново да ги сплоти.

– Publishers Weekly

 „Отивам си е възвратен глагол“ е както бързо разгръщаща се история за състоянието на едно семейство, така и еуфорично изследване на вътрешния живот на неговите членове. Със съвършено изпипаната си проза и безупречната си техника, Селаси не просто претворява представата ни за африканския роман, тя претворява понятието ни за романа, точка. Изумителен дебют.

 – Теджу Коул, автор на „Отворен град“