Първата пушка

Никола Беловеждов е роден на 25 октомври 1856 г. в Копривщица. След завършване на Пловдивското класно училище става преподавател в родния си град. Познанството му с Тодор Каблешков, Найден Попстоянов и други революционни дейци води до неговото привличане към каузата, в резултат на което взема участие в Априлското въстание като член на Копривщенския комитет.

Той е заловен от османските власти и заточен на остров Родос. Там успява да дочака Освобождението. До смъртта си на 4 ноември 1930 г. Никола Беловеждов се занимава с учителство и обществена дейност, завещавайки ни своите спомени, носещи името „Първата пушка“.

За предговор

Настоящите записки съм написал още в 1879 г., когато се завърнах от заточение. През 1892 г. досъбрах още  някои  сведения  за  биографиите  на  апостолите  Каблешкова и Бенковски (Хълтева). Всичко съм записал тъй,  както  го  зная,  както  е  било  –  нищо  няма  измислено,  нищо  изкривено.  Да  издавам  тези  си  записки  не  мислех сега, ала, по настояване на комитета „Апостол Тодор Л. Каблешков“ в Копривщица, решиха да ги напечатя.

В тези записки читателят ще види как е станало въстанието в 1876 г., което докара освобождението на  България  от  петстотингодишното  робство:  той  няма обаче да срещне тук нито хвалби към едни, нито укори  към  други,  заслужили  на  отечеството  патриоти.  Той  ще  види,  че  копривщени  са  изпълнили  честно  дълга  си  към  отечеството,  а  ако  някои  ги  укоряват  в  нещо,  аз  не  искам  от  тези  укорители  друго,  а  да  направят  пък  те  сега  нещо  по-добро  и  по-патриотично,  защото  и  днес  България  се  нуждае  от  дела  велики,  искрени, патриотични.

София, 4 април 1901 г.

Никола Беловеждов