Пастел

Стихотворенията в тази книга, озаглавена Акварел не са просто описания. Те не са застинали пейзажи, нито натюрморти. Стиховете му са събрали не просто очертанията на естествената картина дружно с цветовете. Те са видимо застинали в очакване да бъдат видени и пресъздадени и затова не са елементарен покой. Покоят е положение на природата, когато тя бива гледана отчуждено, без схващане и задоволително обич и знание. Истинският стихотворец знае, че този покой се движи. Движи се постепенно и съвсем неуловимо за окото. Той е положението на утихналата в мир, тишина и великолепие природа, която се е предоставила на индивида, с цел да я гледа и претърпява в цялата ? цялост и присъщо великолепие. Тя е хранилище на огромното, на това, което я показва в галактическите ? измерения. Но и на дребното, дребното, безпомощното, което никой не вижда и отминава с равнодушие. Защото няма защо да му се възхищаваш и прекланяш.

Поетът обаче знае, че всичко има значение, важно е и трябва да се съпреживява. Защото е творение на Бога и носи в себе си цялото мироздание в неговата истинска и неизмерима пълнота. Ето го това мироздание в стихотворенията от книга, наречена Акварел.

Панко Анчев