Пътешествие по Източна Европа

Книгата е пълна с подробности за началото на социализма в казаните страни 12 години след края на Втората световна война и за хората в тях, с техните национални особености и с множество индивидуални случки.

През 1957 г. трима – авторът, неговият приятел и биограф Плинио Апулейо Мендоса и сестрата на Плинио, Соледад – решават да преминат оттатък Желязната завеса с един автомобил, купен в Париж, и да видят „как стоят нещата със социализма“. И виждат.

В книгата има изненада, тъга, покруса, одобрение, хумор и Маркесова ирония. И много факти.

Нека за момент да оставим изказванията „Социализмът беше прекрасен!“ и „Социализмът беше ужасен!“ и да прочетем как го е видял Гарсия Маркес.
Трябваше ни карта на Европа, приблизително около 1957 г., плюс-минус някоя година. Написахме в интернет, в търсачката: „Европа карта 1957“. И първото, което излезе, беше една голяма карта на Европа, точно от 1957 г., на списание „Нашънъл Джеографик“. На някои хора им върви.

Книгата е много червена. Не заради социализма. Червеното е пълноправен и много хубав цвят. То не е виновно, че комунистите са го взели да ги преставлява. Комунизмът така и не се състоя (нито някога се е състоял някъде), но милиони други неща са червени и красиви.