Тайната на вкусовите ни желания

Ние сме това, което ядем. Вкусните хапки храна, които слагаме в устата си, в крайна сметка са тези, които развиват всяка клетка от нашето тяло и влияят не само върху физи­ческото здраве, но също и върху начина на мислене. Има изследвания, които са показали, че определени храни влияят директно върху работата на мозъка, чрез въздействие върху химическите невротрансмитери, които са включени в различни мозъчни и физически функции: в паметта, съня, двигателната координация, болката, депресиите, способ­ността за обучение и дори нашите усещания за действител­ността. В условия на стрес и при травма, глюкозата е тази, която ще охлади мозъка и ще предотврати увреждането на мозъчната тъкан. Мозъкът се нуждае от захар. Приемането на храни, богати на лецитин (който се съдържа в соевите зърна, например) може да подобри на­шите възможности за запаметяване, докато приемането на храна, богата на въглехидрати и бедна на протеини, е сигу­рен начин да направим мозъка сънлив в продължение на часове след това. Въглехидратите стимулират производст­вото на инсулин, който от своя страна повишава нивото на серотонин в мозъка, което предизвиква сънливост. Научни изследвания са установили, че дори симптоми на шизофре­ния, хиперактивни състояния, както и други психични раз­стройства биха могли да бъдат овладени посредством кори­гираща терапевтична диета. Натуралната захар в необработените растителни храни е ключова за развитието на мозъка.