Паяжината на психическия тормоз

Именно личният опит в токсичните връзки и преживяното осъзнаване и надмогване, впоследствие и професионално развитие в областта на психотерапията, са безкрайно ценен и полезен източник за читателите на паяжината на психическия тормоз.

Първата стъпка е да разтворите книгата. Останалото зависи от вас!

„Дано тази книга ви бъде полезна и ви даде отговори и обяснения на въпроси, които си задавате или които дори още не сте си задали, но зреят у вас. Бих била щастлива, ако тя успее да помогне дори само на един човек“, споделя самата Боряна Григорова.

Уверете се сами защо това е книга, която може да спаси човешки живот!

АВТОМАТИЧНИТЕ МИСЛИ представляват най-повърхностното когнитивно ниво. Това са мисли, които възникват спонтанно, в резултат на събитие или ситуация. Те са по-лесно достъпни за съзнанието. До тях се достига например с въпроса: “По време на това събитие или след тази промяна в емоцията, какви мисли ми се породиха?”. Идентифицирането на автоматичните мисли позволява да се открие наличието на логически грешки (когнитивни изкривявания) или погрешни убеждения (вярвания), които са свързани с основните и междинните вярвания.

Най-често срещаните изкривявания:

• Дихотомично мислене: Възприемане на дадена ситуация като напълно положителна или напълно отрицателна - черно/бяло виждане.
  Ако нямам най-високата оценка за работата си, това е провал.
• Катастрофално: Очакване да се случи най-лошото, без да се обмислят по-реалистичните варианти.
•  Видях нова бенка на кожата си, което означава, че имам рак и ще трябва да се подложа на химиотерапия.
  Извеждам детето на разходка и не му позволявам да играе на катерушките, защото съм убеден, че ще падне, ще се пребие и ще се случи най-лошото.
• Пренебрегване на положителното: Не вземате предвид качествата си и предишния си положителен опит.
  Получих тази работа, защото никой друг не кандидатства, а не защото ме смятат за компетентен.
• Емоционални разсъждения: Вярването, че нещо е истина, защото така го чувствате, независимо от фактите, които показват друго.
  Знам, че имам близки хора, но все пак чувствам, че не им пука за мен.
• Етикетиране: Формиране на твърдо мнение за себе си или другите на база на изолирани фактори, без да се вземат предвид алтернативни елементи.
  Хората, които работят за тази фирма, са печеливши.
• Преувеличаване и намаляване: Базиране на оценката повече на неуспехите или отрицателните елементи и пренебрегване на успехите и на положителното.
• Невъзможността да изпълня задачите, планирани за седмицата, означава, че съм некомпетентен. Ако обаче успея да ги изпълня, това не значи, че съм компетентен.
• Селективна абстракция: Фокусиране върху конкретен детайл и изпускане от поглед на цялата картина.
  Понеже ми направиха забележка за начина ми на хранене, цялата вечер беше провалена.
• Четене на мисли: Убеждение, че знаем какво мисли другият.
  Този човек ме гледа, защото се потя и съм сигурен, че е отвратен от това.
• Свръх генерализация: Извличане на правило от дадена ситуация и прилагането му в други, подобни или не толкова, случаи.
• Фактът, че бях притеснен при запознаването с новите колеги, означава, че никога няма да мога да изпълнявам задачи, които изискват контакт с хора.
• Персонализация: Убеждение, че вината е наша, когато някой се държи негативно с нас.

Боряна Григорова