Песто за закуска

Скъпи читателю,

Благодарение на Люба Аладжем имаш привилегията да стигнеш до истината (през любовта, ревността, но и споделеността, радостта) – без да са необходими километри въведения и изложения. Това „кратко разказване“ е специално можене, а в комбинация с метафоричното мислене на авторката – резултатът е възторженото „Боже, можело и така!“.

Така възкликнах при първия прочит, а при втория и третия буквално се влюбих в тази (тогава – бъдеща) книга. На ръба на приказката, притчата, но с единия крак задължително в грубата или красивата реалност (въпрос на конкретна история) – Люба ми изгради свят, в който има всичко и само трябва да се протегнеш и да си „изтеглиш“ поуката. Без обаче да е назидателно (твърде често го припознаваме като поучително). С една усмихната лекота разказвачът твърди, че няма страшно. И е толкова художествено убедителна, че след последната страница, след преживените сериозни катаклизми в живота и взаимоотношенията на героите ѝ, пристъпваш два пръста над земята и вече си част от ехото „Няма страшноооо!“.

Още два – два-три реда от щастливия редактор и... предговорът (в дължината си) ще е неадекватен спрямо следващите страници. Но аз си взех поуката.

Приятно четене!

П.П. Наистина няма страшно!

Камелия Кондова